О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
гр.София, 19. 02. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 195/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на В. окръжен съд, постановено под № 110 на 30.05.2008 год. по в.гр.дело № 683/2007 год., с което е отменено решение № 415 от 03.09.2007 год. по гр.дело № 261/2007 год. на Б. районен съд с отхвърляне на ревандикационен иск по чл.108 ЗС за ? идеална част(ид.ч.) от масивна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м., построена в УПИ ХІІ-129 от кв. ХХVІ по плана на с. Р., В. област с дворното място, както и в частта за отмяна на нот.акт № 1* т.І, дело № 2* от 03.12.1997 год. на Районен съд- Б. само до размер на ? ид.ч. на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./, а не изцяло.
Недоволна от въззивното решение е ищцата-касатор П. Д. М. от гр. С., представлявана от адвокат Д. Ф. от САК, която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК понеже изложеното в настоящия акт „ще даде задължителни указания за съдилищата при решаването на такъв казус, както и ще е от значение за точното прилагане на закона” – прилага съдебни решения.
От ответника по касация – Б. П. Т. от гр. В., представлявана от адвокат Е от АК В. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение по иск на основание чл.108 ЗС, както и че обжалваемия интерес не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на О. събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния съд.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е сторено.
Касаторът е приложил съдебни решения без да обоснове и мотивира отношението им към допустимостта на касационното обжалване.
Отделен е въпросът, че представеното ТР № 178 от 30.06.1986 год. по гр.дело № 150/1985 год. на ОСГК на Върховния съд касае приложението на чл.431, ал.2 ГПК/отм./: собственикът на недвижим имот може да предяви иск за защита правото си на собственост против лицето, на което е издаден по обстоятелствена проверка нотариален акт – при уважаване на предявения иск нотариалния акт се отменява.
Решение № 91 от 17.11.1971 год. по гр.дело № 73/1971 год. на ОСГК на Върховния съд се отнася до приложението на чл.205, чл.207 и чл.208 ГПК/отм./ и е неотносимо към спора, тъй като е постановено по проблеми на второинстанционното производство, а настоящото обжалване е по въззивно производство.
Решение № 852 от 11.10.1999 год. по гр.дело № 205/1999 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд касае друга фактическа обстановка – производство по чл.26, ал.1 във връзка с чл.431, ал.2 ЗЗД: отменяване или изменяване на нотариален акт няма самостоятелно значение, а зависи от изхода на делото по иска, с който е разрешен спора за удостовереното с него материално право.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд, постановено под № 110 от 30.05.2008 год. по в.гр.дело № 683/2007 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: