Р Е Ш Е Н И Е
№ 1142
гр.София, 15. 12. 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
със секретар Виолета Петрова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 209/2008 година
Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отменен/.
Обжалвано е решение № 5* постановено на 30.07.2007 год. по в.гр.дело № 503/2005 год. по описа на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 118 от 22.03.2001 год. по гр.дело № 444/1999 год. на С. районен съд за уважаване иск по чл.32, ал.2 ЗС.
Недоволни от решението са ответниците по спора-касатори В. П. Б. и Т. А. Б., двете от гр. С., представлявани от адвокат Д от АК, които претендират за отмяната му поради противоречие с материалния закон, нарушаване на съществени процесуални правила и необоснованост като считат, че служебното конституиране на страна е незаконосъобразно процесуално действие, а исковата молба е нередовна поради невключване на В. П. Б. като ответник по спора и с оглед неяснота и противоречия в обстоятелствената й част. Твърдят, че не е взето предвид, че процесното антре на приземния етаж не е обща част и е придобито от праводателя им по давност.
Повереникът поддържа жалбата.
Ответниците по касация М. П. К. и И. В. К., двамата от гр. С., не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско о тделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че разпределението на ползването на антрето в партерния етаж на жилищната сграда, построена в парцел **** кв.109 по плана на гр. С. е най-целесъобразно по варианта от заключението, предложен от вещото лице пред първата инстанция, тъй като не създава за страните пречки, по-големи от обикновените. Отчетено, че В. П. Б. е ползувател на североизточната и югоизточната стаи и не е придобито от нея по давност тъй като същото има разпределителна функция и представлява обща част на приземния етаж.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Показанията на разпитаните свидетели са кредитирани при отчитане изискването на чл.136 ГПК/отм./. Заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза е прието с оглед предвиждането на чл.157, ал.3 ГПК/отм./. Взето е предвид, че за да се признае правото на собственост на основание придобивна давност, разпоредбата на чл.79 ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт в продължение на 10(респ.5) години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си. Елементите на фактическия състав на чл.79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване, което е съобразено от решаващия съд.
При посочените факти законосъобразно решаващия съд е приел, че ползването на разпределителното антре, което съществува като елемент от партерния етаж-обща част, предвидено е в одобрен и реализиран архитектурен проект на основание чл.32, ал.2 ЗС е оптимално искът да се уважи по варианта на заключението на техническата експертиза, приета пред първата инстанция, тъй като не създава пречки, по-големи от обикновените.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, хип.1 ГПК/отм./ състав на ІІІ гражданско от деление на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 513 от 30.07.2007 год., постановено по гр.дело № 503/2005 год. по описа на Б. окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: