Р Е Ш Е Н И Е
№ 1074
гр.София, 05. 12. 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
със секретар Виолета Петрова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 148/2008 година
Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отменен/.
Образувано е по касационни жалби на две от страните срещу въззивното решение № 1* постановено на 09.07.2007 год. по в.гр.дело № 794/2006 год. по описа на Б. окръжен съд.
Ответникът О. к. съюз(ОКС) със седалище и адрес на управление Б. чрез процесуалния представител адвокат Б от АК Б. обжалва решението в уважената част на иска по чл.97, ал.1 ГПК и моли за отмяната му поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила – чл.17а ЗППДОбП(отм.), чл.61 и 62 ТЗ, чл.15а ПЗР на ЗИДППДОбП(отм.), чл.9 и чл.10, ал.2, т.1 и чл.11 от Наредбата за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценители, чл.188, ал.1 ГПК. Твърди, че предявеният установителен иск е недопустим, поради което съдебният акт следва да се обезсили, тъй като не е съобразен § 1 от ДР на ЗК(отм.).
Ответникът „Х”О. със седалище и адрес на управление гр. П. е недоволен от същото решение и като го обжалва чрез процесуалния представител адвокат Т моли за отмяната му като счита, че е неправилно и необосновано поради нарушение на чл.73 ТЗ.
Управителят В. А. С. и пълномощникът-адвокат П. Г. от САК поддържат жалбата и по съображения, изложени в писмена защита.
Ответникът по касация „Т”О. със седалище и адрес на управление гр. П., представляван от адвокат И оспорва жалбите на другите страни.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско от деление, разгледа касационните жалби с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с оглед настъпилите реорганизации и преобразувания, за което са изложени пространни мотиви е доказано материалното правоприемство между създаденото през 1993 год. ЕООД”Т” и ОТП, към което е преминало одържавеното имущество на РКС П. Взето е предвид, че с преобразуването на държавната фирма в ЕО. в капитала на дружеството са включени всички дълготрайни материални активи, записани към баланс към момента на преобразуването, чл.17а ЗППДОбП(отм.), а настъпилите от това последици не могат да се дерогират с последвалия административен акт за реституция на одържавено кооперативно имущество – чл.18 ЗППДОбП, при което ОКС не е установил легитимацията си на възстановена или съществуващ кооперация, собственик на одържавеното през 1959 година имущество на РКС П.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.218в, ал.1 ГПК(отм.) и са процесуално допустими.
Разгледани по същество се явяват неоснователни.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
Съгласно чл.188, ал.1 ГПК(отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Заключенията на изслушаната съдебна експертиза са приети при отчитане изискването на чл.157, ал.3 ГПК(отм.)
Установителният иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК съдържа искане за съдебно-потвърдително установяване срещу ответниците, че ищцовото дружество действително притежава право на собственост върху определения имот.
В случая при условията на пълно и главно доказване е установено съществуването на правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК(отм.) касационните жалби следва да се оставят без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, хип.1 ГПК(отм.) Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1* постановено на 09.07.2007 год. по в.гр.дело № 794/2006 год. по описа на Б. окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: