О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 539
гр.София, 26. 06. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 507/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено под № 90 на 05.03.2008 год. по в.гр.дело № 1116/2007 год., с което е отменено решение № 202 от 17.10.2007 год. по гр.дело № 1923/2007 год. на Русенския районен съд, спорът е решен по същество като е отхвърлен искът с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено по отношение на Б. Б. Л. от гр. Р., че М. Б. Л. от гр. Р. е собственик на ? идеална част(ид.ч.) от апартамент № 4 в гр. Р., ж.к.”В”, блок „В” вход „Б”, ет.8, състоящ се от две стаи, дневна, столова и кухня със застроена площ 96.33 кв.м. с избено помещение № 8 от 3.54 кв.м. заедно с 0.780% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.
Недоволен от въззивното решение е касаторът (ищцата по спора) М. Б. Л. от гр. Р., представлявана от адвокат М от АК Р. , която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като окръжният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона както и за развитието на правото с оглед правилното прилагане на разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС.
От ответника по касация – Б. Б. Л. от гр. Р., представляван от адвокат И от АК- Р. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност на жалбата, но по съществото на спора.
От ответника по касация В. Е. Л. от гр. Р. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за основателност на касационната жалба.
С определение № 24, постановено на 19.02.2009 год. по гр.дело № 2193/2008 год. по описа на І гражданско отделение на Върховния касационен съд е прекратил производството и върнал делото на окръжния съд за отстраняване нередовности по изложение за допустимост на касационното обжалване – съобразяване с изискването на чл.284, ал.1, т.3 във връзка с чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение по иск на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, както и че обжалваемия интерес не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или има съдебна практика, но тя не е правилна и трябва да бъде променена, поради което касаторът следва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на тези въпроси, по които има установена съдебна практика с представяне на влезли в сила решения като се съобрази уеднаквената, непротиворечива и постоянна съдебна практика, което в случая не е сторено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е сторено.
Представените решения на Върховния и В. касационен съд, І гражданско отделение № 59 от 12.05.2004 год. по гр.дело № 500/2003 год. касае приложението на чл.79, ал.1 ЗС, но при друга фактическа обстановка;
№ 2* от 29.10.1979 год. по гр.дело № 1103/1979 год. се отнася до приложението на чл.68, чл.69 и чл.80, ал.1 ЗС и обжалвания съдебен акт не му противоречи;
№ 304 от 04.05.1995 год. по гр.дело № 75/1995 год. обобщава приложението на чл.15, ал.1, чл.29, ал.1, т.4 ЗСГ/отм./, чл.188, ал.1 ГПК/сега отм./, чл.79, ал.1 и чл.69 ЗС;
№ 129 от 05.03.1986 год. по гр.дело № 682/1985 год. касае чл.189, ал.2 ГПК/отм./, но с оглед инстанцията, постановила обжалваното решение като въззивна такава има изложени мотиви;
ППВС № 1 от 13.07.1953 год. се отнася до формата и съдържанието на второинстанционно решение, а в случая е постановено въззивно такова.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 90 от 05.03.2008 год., постановено по в.гр.дело № 1116/2007 год. по описа на Русенския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: