О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
гр.София, 23. 06. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 461/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав, постановено на 08.08.2008 год. по в.гр.дело № 758/2007 год., с което е оставено в сила решение от 17.01.2007 год. по гр.дело № 2674/2004 год. на Софийския районен съд, 29-ти състав за признаване за установено по иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК, вр.чл.67 от ЗС, вр.чл.111 от ЗС по отношение на ищеца К. Г. Ч. ЕГН ********** от гр. С., ул.”Н” № 23, че ответниците Б. Р. М. ЕГН ********** и Л. М. М. ЕГН ********** и двамата с адрес гр. С., ул.”Д” № 9А не притежават право на надстрояване на V-ти етаж върху триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., бул.”С” № 26, отстъпено с нот.акт № 12, том ХХІ, нот.дело № 3386/1987 год. от 24.07.1987 год., както и че ответниците Б. Р. М. и Л. М. М. не притежават право на собственост върху 31.78% ид.части от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 310 кв.м., съставляващо УПИ *, кв.346 по плана на гр. С., м.”Център З. Г-6, при съседи: по нот.акт: етажна собственост, Н. Г. , бул.”С”, етажна собственост, М. Б. и наследници на Н. Ш. и съседи по скица: бул.”С”, УПИ *, 9, УПИ *, УПИ * с отменяне на основание чл.431, ал.2 от ГПК по молба на К. Г. Ч. от гр. С., ул.”Н” № 23 нотариален акт № 12, том ХХІ, дело № 3* от 24.07.1987 год. на І-ви нотариус, с който е обективирано отстъпено право на надстрояване на V-ти етаж върху триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., бул.”С” № 26, отстъпено с нот.акт № 12, том ХХІ, нот.дело № 3386/1987 год. от 24.07.1987 год., както и на право на собственост върху 31.78% ид.части от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 310 кв.м., съставляващо УПИ *, кв.346 по плана на гр. С., м.”Ц”- З. Г.6 и осъждане Б. Р. М. ЕГН ********** и Л. М. М. ЕГН ********** и двамата с адрес-гр. София, ул.”Д” № 9А да заплатят на К. Г. Ч. ЕГН **********, гр. С., ул.”Н” № 23 сумата от 2 229,60/две хиляди двеста двадесет и девет лева и 0.60/лева – разноски на основание чл.64, ал.1 от ГПК.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Б. Р. М. и Л. М. М. , представлявани от адвокат К от АК-София, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд относно приложението на чл.67 ЗС, прилагат две съдебни решения.
От ответника по касация К. Г. Ч., представляван от адвокат В от АК-София е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност, респ. недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направени по делото разноски, за което липсват данни да са сторени пред настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение за уважаване иска на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за процесния/посочения/ имот, както и че обжалваемия интерес пред въззивния съд не е под 1 000 лева приема, че касационната жалба е редовна и допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, макар разрешените от въззивния съд процесуалноправни и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалния се отнася до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по въпроса трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуален въпрос.
В случая това обосноваване не е сторено с оглед предвиждането на чл.284, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, освен това представените решения се отнасят до приложението на чл.67, ал.1 ЗС, но не във връзка с чл.97, ал.1 ГПК/отм./:
Решение № 111 от 20.02.1992 год. на ІV гражданско отделение на Върховния съд касае приложението на погасителната давност на правото да се надстрои етаж върху съществуваща чужда сграда, която следва да се пристрои и разшири съобразно одобрен архитектурен план и че същата започва да тече от момента, когато се създаде обективна възможност за одобряване на етажа.
Решение № 124 от 23.04.1990 год. по гр.дело № 15/1990 год. на ІV гражданско отделение на Върховния съд се отнася до давността за погасяване на правото на строеж и че започва да тече от фактическата възможност за осъществяването му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав, постановено на 08.08.2008 год. по в.гр.дело № 758/2007 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: