Определение №530 от по гр. дело №610/610 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 530
 
гр.София, 23. 06.  2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА
                                            ЧЛЕНОВЕ:    ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                      ВАСИЛКА ИЛИЕВА
                                                                                                                                                          
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско  дело    под №    610/2009 година
 
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на К. окръжен съд, постановено на 28.11.2008 год. по в.гр.дело № 487/2008 год., с което е оставено в сила решение от 25.06.2008 год. по гр.дело № 510/2007 год. на К. районен съд за отхвърляне предявения от С. Т. Х., ЕГН ********** и Р. Е. Х. , ЕГН **********, двамата от гр. К., ул.”М” № 109 против Г. В. Ш. и Е. Р. А. , двамата от гр. К., ул.”Ц” № 5 иск по чл.72 ЗС във връзка с параграф 4в ПЗР към ЗСПЗЗ, да бъдат осъдени ответниците да им заплатят сумата 2 000 лева, частично от 19 670 лева, представляваща обезщетение за извършени подобрения в дворно място с площ 600 кв.м. в землището на гр. К., м.”К”, при съседи: Павел Т. и от две страни път, изразяващи се в следното: масивна едноетажна жилищна сграда/вила/, изградена през периода 1994-1998 год. с външни размери 11/6 м. или 66 кв.м., състояща се от следните помещения: спалня с размери 4/2,5 = 10 кв.м.; хол с размери 4/4 = 16 кв.м.; салон с размери 3/1,5 = 4,5 кв.м.; трапезария с размери 5/3,5 = 17,5 кв.м.; бокс с размери 2/1,2 = 2,4 кв.м.; баня с тоалетна с размери 1,5/1,2 = 1,8 кв.м.; 2 бр.мазета с размери 4/4 и 4/2,4 с обща площ 25,60 кв.м.; навес/лятна кухня/ с размери 6/2,5 = 15 кв.м. и таванско помещение 20 кв.м., на обща стойност 15 хил.лева.
Недоволни от въззивното решение са касаторите С. Т. Х. и Р. Е. Х. , представлявани от адвокат К от АК К. , които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат,че е допустимо касационно обжалване тъй като е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – прилагат съдебно решение.
От ответниците по касация Г. В. Ш. и Е. Р. А. , представлявани от адвокат И от АК К. е постъпило възражение със становище за неоснователност на жалбата, но по съображения, касаещи съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Представеното решение на Върховния съд се отнася до друга фактическа обстановка: решение № 675 от 15.03.1960 год. по гр.дело № 518/1960 год. на ІІ-ро гражданско отделение касае приложението на чл.110 ЗЗД, чл.72 и чл.74 ЗС, но с оглед наемни отношения между страните, а в настоящия случай имотът е ревандикиран на основание чл.108 ЗС, поради което и правата на ищеца/касатор/ са различни относно претенцията за извършено подобрение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на К. окръжен съд, постановено на 28.11.2008 год. по в.гр.дело № 487/2008 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top