Определение №583 от по гр. дело №3201/3201 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№583
 
гр.София,02.07.2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети юни  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА НИНОВА
                                            ЧЛЕНОВЕ:    ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                      ВАСИЛКА ИЛИЕВА
                                                                                                                                                          
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско  дело    под №    724/2009 година
 
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 283 на 21.02.2008 год. по в.гр.дело № 735/2005 год., с което е оставено в сила решение № 189 от 13.12.2006 год. по гр.дело № 735/2005 год. по описа на А. районен съд за отхвърляне искове по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, предявени от П. кооперация(ПК)”П” със седалище и адрес на управление гр. Л. против О. -Л. за признаване за установено, че е собственик на следните недвижими имоти:
– магазин за хранителни стоки със склад и пивница с тераса, кухненски бокс и склад или общо пет помещения с обща застроена площ от 90 кв.м., построен в УПИ * от кв.43 по плана на с. Д., Пловдивска област, при граници на имота: от север УПИ *, на югозапад-улица и селски площад, на изток УПИ *;
– смесен магазин със склад и санитарен възел и пивница, която е с отделен вход и представлява салон с бар-бюфет и кухненски бокс с обща застроена площ от 94 кв.м., находящ се в с. З., Пловдивска област, представляващ имот пл. № 108 от кадастралния план(КП) на селото, при граници: от север-селски мегдан, имот пл. № 1* на запад-улица, от югоизток-общински терен и горски фонд;
– смесен магазин със склад и пивница, която е на приземния етаж и се състои от едно помещение с обща застроена площ от 50 кв.м., находящ се в с. Л., представляващ имот пл. № 59 от КП на селото, при граници: от север-улица, от югозапад-имот пл. № 62, от югоизток-имот пл. № 61, 60;
– смесен магазин със складово помещение, находящ се в махала „Н”, с. Д. със застроена площ от 85 кв.м., построен в УПИ * от кв.14 при граници на имота: от север УПИ *, от запад УПИ *за озеленяване и от юг и изток – улица.
Недоволен от въззивното решение е касаторът /ищец по спора/ ПК”П”, представлявана от адвокатите Д. А. и Х. Х. , двамата от АК- П. , който го обжалва в срока по чл.283 ГП. като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГП. тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по касация О. –. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
С определение № 23, постановено на 17.02.2009 год. по гр.дело № 2177/2008 год. по описа на І гражданско отделение на Върховния касационен съд е върнал делото на Пловдивския окръжен съд за привеждане в съответствие изложението за допускане на касационно обжалване с изискването на чл.284, ал.1, т.3 във връзка с чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение по иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, както и че обжалваемия интерес не е до 1 000 лева намира, че касационната жалба е редовна и допустима.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна-постановленията на пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на О. събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая е сторено с представените решения на Върховния касационен съд, установяващи противоречива практика по приложението на чл.2, ал.2 ЗОС и § 1, ал.1 ДРЗК.
По изложените съображения касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГП. , поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 283 на 21.02.2008 год. по в.гр.дело № 336/2007 год.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 47,55 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от касатора ПК”П”, по сметка на В. касационен съд, след което
ДЕЛОТО да се докладва на П. на І гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top