О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 102
гр.София 25. 11. 2008 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3045/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 376 на 14.03.2008 год. по в.гр.дело № 118/2008 год.
Недоволна от решението е ищцата-касатор Д. К. Л. от гр. П., представлявана от адвокат Г от АК- П. , която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че разглеждането на настоящия казус от касационната инстанция е от значение за точното прилагане на закона както и за развитие на правото по съществен процесуален правен въпрос относно преценката дали е задължително наличието на преки очевидци, когато е извършено насилие, без присъствието на свидетели. Счита, че има противоречива практика понеже в конкретния случай районният съд е преценил за достатъчно събраните доказателства да обосноват противоправното поведение на ответника по спора С. А. Т. /починал по време висящността на делото пред първата инстанция/, а окръжният съд е отхвърлил изцяло тези доказателства и иска по чл.45 ЗЗД – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация А. С. Д. от гр. П. не заявява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отхвърлен иск с правно основание чл.45 ЗЗД и че обжалваемият интерес пред въззивната инстанция не е под 1 000 лева, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Касационно обжалване не следва да се допусне, макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
В приложението към касационната жалба не се твърди процесуалният въпрос /относно преценката на събраните доказателства/ да е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд или да е разрешаван противоречиво от съдилищата и съответно не са представени влезли в сила съдебни решения, които да установяват едно от двете.
На касационно обжалване подлежи въззивното решение. Първоинстанционното решение независим от това дали е потвърдено, или отменено от въззивния съд, не съществува като самостоятелен съдебен акт, поради което то не може да обоснове наличието на противоречива съдебна практика. Противоречива съдебна практика е налице, когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и кое да е друго влязло в сила съдебно решение. Към приложението не е представено друго влязло в сила съдебно решение, в което посочения процесуален въпрос е разрешен по различен начин.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК изисква произнасянето по съществен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба, с оглед изясняването й по пътя на тълкуването на закона или когато съдът е възприел друго тълкуване, изоставяйки предишното. В случая по приложението на чл.45 ЗЗД не е налице посоченото законово основание. Не представлява принос в правото основаването на изводите на решаващия съд на косвени доказателства относно факти, за които ищцата носи доказателствена тежест и е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3* постановено на 14.03.2008 год. по в.гр.дело № 118/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: