О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 344
гр.София 14. 10. 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.пр.гражданско дело № 1489/2008 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е определението на Варненския апелативен съд под № 1* постановено на 15.05.2008 год. по ч.гр.дело № 174/2008 год., с което е оставено в сила определение от 28.02.2008 год. на Д. окръжен съд за прекратяване производството по гр.дело № 110/2008 год. на основание чл.100, ал.2 ГПК/отменен/.
Недоволен от определението е касаторът-ищец И. К. Д. от гр. Б., представляван от адвокат М от АК- Д. , който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е посочил фактическите обстоятелства, на които основава претенцията си, нейният размер, поради което въззивният съдебен акт е постановен в нарушение на основни съдопроизводствени правила и е необоснован – чл.280, ал.1, т.3, предл.последно ГПК.
Ответникът по жалбата Л. Т. Т. от гр. Д. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ-то гражданско отделение като констатира, че определението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване на производството по делото както и че обжалваемия интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1 000 лева, намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Касационното обжалване не следва да се допусне тъй като поставеният процесуалноправен въпрос не е съществен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е посочено изрично какво е значението на посочения съществен въпрос, но от общия му смисъл може да се направи извод, че касаторът му придава значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Повдигнатият въпрос обаче няма такова значение тъй като по него има трайно установена съдебна практика, че когато се претендира репариране на вреди, то на основание чл.100, ал.1 ГПК при заявено искане за обезщетяване на имуществени и неимуществени такива следва да се посочи конкретен размер и фактите, въз основа на които се заявяват, което в предоставения от съда срок не е сторено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд, постановено под № 184 на 15.05.2008 год. по ч.гр.дело № 174/2008 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: