Р Е Ш Е Н И Е
№ 854
гр.София, 29. 01. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар Виолета Петрова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1467/2008 година
Производство по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2 ПЗР на ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 2* на 20.12.2007 год. по в.гр.дело № 2154/2007 год., с което е отменено решение № 44 от 11.05.2007 год., постановено по гр.дело № 3397/2006 год. по описа на ПРС-VІІІ гр.състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Д. Н. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., ул.”Р” № 43, ет.1, ап.14, против С. Х. П. с ЕГН **********, от гр. П., бул.”България” № 2* ет.2, ап.4, иск за разваляне на договора за припадащата се на последната по наследство от баща й ? част от договора, сключен с нотариален акт № 29 от 08.11.1993 год., т.55, дело № 14408/1993 год. на Пловдивския нотариат, с който С. Д. Н. с ЕГН ********** продава на сина си Х. В. П. недвижим имот – апартамент № 2/2, находящ се в гр. П., ул.”С” № 4, блок № 1* вх. А, ет.1, със застроена площ от 19.04 кв.м., състоящ се от една стая, баня-санитарен възел и антре, срещу задължението за гледане и издръжка, и вместо него е постановено друго, с което е развален договора, сключен с нотариален акт № 29 от 08.11.1993 год., т.55, дело № 14408/1993 год. на Пловдивския нотариат, с който С. Д. Н. с ЕГН ********** продава на сина си Х. Великов П. недвижим имот – апартамент № 2/2, находящ се в гр. П., ул.”С” № 4, блок № 1* вх. А, ет.1 със застроена площ от 19.04 кв.м., състоящ се от една стая, баня-санитарен възел и антре, срещу задължението за гледане и издръжка, до размера на ? ид.част, припадаща се на С. Х. П. с ЕГН ********** по наследство от баща й Х. Великов П. , бивш жител на с. М., Пловдивска област, починал на 02.05.2006 год.
Недоволен от въззивното решение е касаторът С. Х. П., представлявана от адвокат Г от Пловдивската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ като счита, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.136 ГПК/отм./.
От ответника по касация С. Д. Н., представлявана от адвокат Л от Пловдивската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.218г ГПК/отм./ със становище за неоснователност на жалбата. Допълнително съображения излага в писмена защита. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът по касация М. С. Т. от гр. П. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че след смъртта на приобретателя Х. Великов П. ищцата/негова майка/ е отишла да живее при малкия си син, в който смисъл са свидетелските показания, при което е взето предвид, че е отказала да я гледа бившата й снаха и майка на жалбоподателката, която работела в Г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.
Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните.
Съдът е анализирал събраните по делото доказателства, чрез които правилно е приел за установено, че след прехвърлянето на имота не е настъпила положителна промяна в стандарта и начина на живот на прехвърлителката. Същата продължила да живее мизерно, въпреки здравословните си проблеми, не е получила помощ и подкрепа от длъжниците по договора, не е била подпомагана парично, липсвали системни грижи, което довело до взаимното им отчуждаване и до нежеланието на кредитора да продължава облигационната обвързаност с ответниците, които не са престирали в обем и качество, уговорените по договора задължения. Показанията на разпитаните свидетели са кредитирани при отчитане изискването на чл.136 ГПК/отм./.
Събраните по делото доказателства са пълни и обосновават извода на съда за основателност на исковата претенция. Задължението при договор за издръжка и гледане трябва да бъде изпълнявано точно по вид, обем и качество. По своята същност и характер изпълнението на задължението не търпи забава. То трябва да се извършва цялостно. Не е допустимо да се дели на периоди, а трябва да бъде постоянно, системно и непрекъснато. Такова изпълнение не е давано. Допуснатото неизпълнение е значително с оглед интереса на кредиторите и обуславя основание за разваляне на договора.
Не се оправдава от фактическа страна оплакването, че кредиторът е в забава. Не е установено приобретателите-длъжници да са предлагали изпълнение на дължимата престация, а прехвърлителят-кредитор да не е приемал изпълнение на предлаганите му дължими грижи и издръжка. При неоказано съдействие на кредитора, длъжникът ще бъде изправна страна, само когато е предоставил парично изпълнение в натура и то в такъв размер, който да съответства на вида и обема на дължимите грижи и издръжка. В случая не е установено да са предлагали и изпълнили било в натура, било в паричния му еквивалент поетото по договора задължение.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./ на ответницата по касация се присъждат направените разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на сумата 500 лева за адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, хип.1 ГПК/отм./ Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 2* постановено на 20.12.2007 год. по в.гр.дело № 2154/2007 год. по писа на пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Х. П. ЕГН ********** от гр. П., бул.”България” № 2* ет.2, ап.4 да заплати на С. Д. Н. ЕГН ********** от гр. П., ул.”С” № 4, бл.15-а, ап.2 на основание чл.64, ал.2 ГПК/отм./ сумата 500/петстотин/лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: