Р Е Ш Е Н И Е
№ 933
гр.София, 29. 01. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
със секретар Виолета Петрова
при участието на прокурора РАЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4558/2008 година
Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./.
Обжалвано е въззивното решение № 2* постановено на 28.01.2008 год. по в.гр.дело № 421/2007 год. по описа на Софийския апелативен с. , с което е отменено изцяло решението на Софийския окръжен с. , 6 състав от 14.12.2006 год. по гр.дело № 460/2006 год., спорът е решен по същество като са осъдени солидарно на основание чл.2, т.2 и т.3 от ЗОДОВ П. на Р. Б. , О. с. с.-П. , Пловдивски окръжен с. и Пловдивски апелативен с. да заплатят на П. Д. П. от гр. П. обезщетение за неимуществени вреди сумата 8 000 лева от обвинение в престъпление и осъждане на наказание за престъпление, за което е оправдан, заедно със законната лихва от 30.09.2005 год. до окончателното плащане.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Пловдивски окръжен с. , Софийска апелативна прокуратура, които го обжалват в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и Пловдивски апелативен с. , който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като считат, че е недопустимо тъй като в процедурата по отстраняване по вече предявения иск са предявени нови искове за разделно осъждане на всеки ответник в нарушение на чл.98 ГПК, освен това въззивният с. е разгледал непредявени жалби, вкл. тази на ищеца, в която липсва искане за солидарното им осъждане, а е нарушен и материалният закон – чл.53 ЗЗД във връзка с чл.2, т.2 и т.3 ЗОДОВ.
Ответникът по касация П. Д. П. , представляван от адвокат Е от Пловдивска адвокатска колегия в отговор по чл.218г ГПК/отм./ заявява становище за неоснователност на жалбата на Пловдивския окръжен с. и П. на Р. Б. (явно се има предвид Софийска апелативна прокуратура). Претендира за направените по делото разноски, за което липсват данни да са сторени.
Ответникът по касация О. с. с.-П. не взема становище.
Върховният касационен с. , състав на І гражданско отделение, разгледа касационните жалби с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния с. въззивният с. е приел, че е налице основанието, предвидено в чл.2, т.2 и 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на четиримата ответници на посочените основания тъй като срещу ищеца е повдигнато обвинение, водено е разследване, внесен е обвинителен акт и е признат за виновен от две съдебни инстанции, не е оправдан по повдигнатото обвинение от касационната инстанция. Взето е предвид, че независимо, че органите на следствието и прокуратурата отговарят по чл.2, т.2 ЗОДОВ, а окръжния с. и апелативният с. по т.3 на същата разпоредба – те са съпричинители на увреждането по смисъла на чл.53 ЗЗД, поради което отговорността им е солидарна.
Касационните жалби са редовни и допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Решението на въззивния с. е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
Правната квалификация е определена от съда правилно.
Правото на искова защита е уредено от закона по начин, по който реализирането й следва да бъде съобразено с настъпването на конкретни юридически факти, обуславящи фактическия състав на нормата – правно квалифициращ правоотношението. Т.е. от този, който твърди, че е нарушено неговото субективно материално право се очаква и установяване на настъпването на тези юридически факти, съотносими към очертания от правната норма ред. Реализацията на исковата защита е обусловена както от установяване на посочените факти така и от правилното насочване на претенцията, с оглед ангажиране на отговорността на този, който я носи при конкретните обстоятелства. В тази връзка са съпоставени установените юридически факти с изискванията на фактическия състав на нормата на чл.2 от ЗОДОВ, чрез която по посоченият в исковата молба ред и срещу посочения ответник/ответници/ е търсена защита. Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани свързва обезщетяването на търсените имуществени и неимуществени вреди с изчерпателно изброени в закона хипотези, обуславящи възможност за ангажиране на отговорност на държавата по този специален ред. Извън тях такава отговорност не би могла да бъде ангажирана.
Съобразена е разпоредбата на § 1 ЗР на ЗОДОВ, която за неуредените случаи препраща към гражданските закони, поради което чл.53 ЗЗД намира приложение относно ангажиране на солидарната отговорност на четиримата ответници като съпричинители на увреждането. При определяне размера на дължимото обезщетение за репариране на неимуществени вреди е съобразен и общественият критерий за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД с оглед и икономическата конюнктура в страната.
Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният с. е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./, касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния с. – потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, хип.1 ГПК/отм./ Върховният касационен с. , състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския апелативен с. ,постановено под № 294 на 28.01.2008 год. по в.гр.дело № 421/2007 год.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!