Р Е Ш Е Н И Е
№ 514
гр.София, 18. 06. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на седми юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар Виолета Петрова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1413/2009 година
Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./.
Обжалвано е въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено под № 33 на 09.03.2007 год. по в.гр.дело № 73/2006 год., с което е оставено в сила решение № 578 от 11.01.2006 год. по гр.дело № 102/2005 год. на Смолянския районен съд за разпределяне ползуването на основание чл.32, ал.2 ЗС, между З. А. С. от гр. С., ул.”Д” № 3* и З. А. С., и тримата от гр. С., ул.”Д” № 38, на незастроената част от имот пл. № 1* за който е отреден УПИ ХХІV-1754, кв.115 по ПУП на гр. С., кв. Смолян, като: остава за общо ползване площта 49 кв.м., повдигната в зелен цвят по скицата към заключението на вещото лице; Н. С. Т. и М. Н. Т. да ползват съвместно незастроена част от имота, повдигната в жълт цвят по скицата на вещото лице, с площ 99 кв.м.; З. А. С. да ползва подхода към западния гараж и площта до границата с УПИ ХХІІІ-1753, повдигнати в червен цвят по скицата на вещото лице; З. А. С. да ползва част от дворното място до границата с УПИ ХVІІ-1755 и ХХV-1756, повдигната в червен цвят по скицата на вещото лице. Скицата, изготвена от вещото лице, е неразделна част от настоящото решение.
Недоволни от въззивното решение са всички страни, които го обжалват в срока по чл.218в, ал.1 ГПК като касаторът З. А. С. поддържа, че е необосновано, неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени процесуални правила и разпределението на ползването следва да се извърши по първия вариант на техническата експертиза, а касаторите Н. С. Т., М. Н. Т. и З. А. С. считат, че е незаконосъобразно и необосновано, при което не е съобразено формираното мнозинство /3-ма към един/ относно ползването на общата вещ и иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение № 130 от 15.03.1995 год. по гр.дело № 736/1993 год. на Смолянския районен съд е извършена делба, при което на З. А. С. е поставена в дял самостоятелна гарсониера с площ от 69 кв.м., западен гараж, ? ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, цялото с площ от 360 кв.м., представляващо имот пл. № 1* за който е отреден парцел ****ХІV-1754 в кв.115 по ЗРП на гр. С., а на З. А. С. е поставен в дял ІІ-я етаж от жилищната сграда като е без значение обстоятелството, че след прекратяване на брака и извършената делба отново са сключили граждански брак. При възприемане на втория вариант от техническата експертиза е съобразено, че западният гараж е изключителна собственост на З. А. С. и затова му е предоставен подход към него, а на З. А. С. е предоставена приблизително равната по площ част от дворното място. Взето е предвид, че ако се възприеме първия вариант сутеренът не би могъл да се ползва от Н. и М. Т. , защото следва да се изгради стълбище от източната страна. Направен е извод, че при възприетия втори вариант се запазва съществуващото положение.
Касационните жалби са редовни и допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
При постановяване на обжалвания съдебен акт е взето предвид, че искът по чл.32, ал.2 ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с общата вещ, по отношение на която мнозинство или не е било формирано, или е взело решение вредно за нея. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността както и възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността за разпределяне ползването на общия имот. С оглед така дефинирана претенция се извежда и липсата на възможност в такова производство да бъде разрешен спор за собственост тъй като решението по чл.32, ал.2 ЗС няма сила на пресъдено нещо, по него съдът не изпълнява правораздавателни функции и не решава спор за права, нито по състезателен ред преценява решенията на мнозинството, а промяната в съсобствеността обуславя нова възможност за провеждане на такова производство.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.
При посочените факти правилно решаващият съд е приел, че втори вариант осигурява и подход към стопанската пристройка на Н. и М. Т. и се разпределят по-равномерно площите между З, които имат сключен граждански брак, но притежават обекти в индивидуална собственост.
Понеже не е д опуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ касационните жалби следва да се оставят без уважение, а решението на въззивния съд-потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 33 от 09.03.2007 год., постановено по в.гр.дело № 73/2006 год. на Смолянския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: