Решение №1279 от 39812 по гр. дело №329/329 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
 
                          Р Е Ш Е Н И Е
 
                                         № 1279
 
                   гр.София, 30. 12.  2008 година
 
                     В ИМЕТО НА НАРОДА
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети декември  две хиляди и осма година в  състав:
 
                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА НИНОВА
                                      ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛА ДИМИТРОВА
                                                             СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
                                                                                                                           
               със секретар   Виолета Петрова
изслуша   докладваното  от   
председателя     (съдията)   ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 329/2008 година
 
Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отменен/.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 344 на 12.11.2007 год./погрешно посочена датата 07.06.2007 год./ по в.гр.дело № 203/2007 год., с което е оставено в сила решение № 569 от 01.12.2006 год. по гр.дело № 218/2004 год. по описа на Г. районен съд за отхвърляне искове за признаване за установено, че ищците са собственици на основание наследство, делба и възстановено право на собственост върху следния недвижим имот: югоизточната част от зеленчукова култура с площ от 2.373 дка, VІІ категория, находяща се в местността „С” в землището на гр. Г. и представляващо имот № 0* по картата на същото землище, при граници/съседи/: имот 055054-пасище, мера, стопанисвани от Община Г., имот № 0*-полски път на община Г., имот № 0*-напоителен канал на община Г., имот 055055-пасище, мера, стопанисвани от община Г. и имот № 0*-населено място на община Г., с площ на тази част от 895 кв.м. при съседи за същата: от североизток, северозапад и югозапад-Н. М. , от юг и югоизток-имот № 0* за отмяна на нотариален акт № 86, том ІV, рег. № 5* дело № 652/2001 год. на нотариус Е. Л. О. с район на действие съдебния район на Г. районен съд досежно площ от 895 кв.м. по описания в пункт втори на акта недвижим имот, при посочените съседи, както и за присъждане на сторените съдебни и деловодни разноски.
Недоволни от решението са касаторите К. П. П., З. Н. М., К. И. К., И. К. К., Г. П. П., К. Н. П., всички от гр. Г., и Й. Н. П. от с. С., Б. област, които го обжалват с оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост понеже не е обсъдено дали в съответствие със ЗСПЗЗ е проведена процедурата по възстановяване собствеността в полза на праводателя на ответника и не е съобразена отмяната на решението на поземлената комисия, което е нищожно, а освен това считат, че е следвало да се спре производството по делото поради наличието на висящо дело по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ между същите страни и за същия имот.
Ответникът по касация Н. Д. М. от гр. Г. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че по отношение на ищците и процесния имот не е приключила административната реституционна процедура поради липсата в тяхна полза на окончателно решение за възстановяване на претендирания имот от 895 кв.м., в което имотът да е индивидуализиран с посочване на неговите граници и съседи. Направен е извод, че е безпредметно изследването дали наследодателят на ищците е бил собственик на имота преди ТКЗС като е без значение за изхода на спора дали ответникът е собственик тъй като доказателствената тежест е възложена на ищците.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила.
Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е следвало да обсъди събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като направи свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция като съобрази всички кумулативно дадени елементи на земеделската реституция, вкл. свързания с характеристиката и състоянието на имота, при което не е упражнен косвен съдебен контрол спрямо административен акт по смисъла на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ относно валидност и законосъобразност с оглед невъзможността на засегнати трети лица да се бранят в административно производство поради специалната процедура по реституционния закон.
Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.218б, ал.1, б.”в”, изр.2 ГПК/отм./ касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд-отмени като делото върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
При новото разглеждане на делото следва да се разпредели правилно доказателствената тежест с оглед характера на установителния иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, който съдържа искане за съдебно-потвърдително установяване срещу ответната страна, че ищците действително притежават право на собственост върху определен(процесния имот) и то при условията на пълно и главно доказване.
Единственият орган, оправомощен от закона да се произнася по възстановяването на земеделските земи е Поземлената комисия. Дори при постановеното решение от съда по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е необходимо Поземлената комисия да се произнесе с решение по чл.18ж или по чл.27 ППЗСПЗЗ, с което да възстанови собствеността, съобразно признатите права по спора за материално право от съда, защото самото решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ няма конститутивно действие. Решението на Поземлената комисия за възстановяване на собствеността в стари възстановими реални граници /чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ/ или в нови реални граници, определени с план за земеразделяне /чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ/ има конститутивно действие. С него се извършва индивидуализацията на земеделската земя, която е притежавана до този момент върху земи, определени само по площ и по качество, затова то създава ново правно положение-възстановява право на собственост върху конкретно определена земя в пълен обем /виж ТР 1/97 г. на ВКС ОСГК/. Това конститутивно действие се отнася както по отношение на обекта – възстановената земеделска земя, така и по отношение на субекти на правото на собственост.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
 
Р Е Ш И:
 
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 3* постановено на 12.11.2007 год. по в.гр.дело № 203/2007 год. по описа на Б. окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Б. окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top