Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
СОФИЯ, 26. 06. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 9 март 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 215/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.218 а, ал.1, б. ”а” ГПК / отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени от В. П. И. , М. П. Е. и Й. П. В. против решението на Окръжен съд М. , постановено на 11.07.2007 г. по в.гр.д. № 174/07 г. Изложените доводи са за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на съществени процесуални правила.
Ответникът по касация Л. Е. Ц. чрез своя пълномощник адв. В. К. изразява становище, че жалбите са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в жалбите касационни доводи, намира:
С обжалваното решение е оставено в сила решението на Л. районен съд, постановено на 16.02. 2007 г. по гр.д. № 377/06 г., с което е допусната съдебна делба на земеделски имоти в землището на гр. В., а именно: нива с площ 28.688 дка, представляваща имот № 2* нива от 78.135 дка – имот № 2* и нива от 75.463 дка – имот № 2* между съделителите Л. Е. Ц., В. П. И., М. П. Е. и Й. П. В., при права: ? ид. част за Л. Ц. и по 1/6 ид. част за В. И. , М. Е. и Й. В. Въззивният съд е приел, че посочените лица са наследници на Г. И. , поч. през 1950 г., на Й. И. , поч. през 1951 г. и на Р. И. , поч. през 1983 г. Действително съдът е отразил в мотивите, че в наследство от Р. И. е останала нивата с площ от 28.688 дка, съставляваща имот № 2* а останалите два имота – нива с площ 78.135 дка – имот № 2* и нива с площ 75.463 дка- имот № 2* са останали в наследство от Г. И. , както и че Р. И. е съпруга на П. И. , което не кореспондира с доказателствата по делото, но тези фактически несъответствия не влияят върху правилността на извода, че страните са наследници по закон на посочените по- горе лица. Георги И. е починал на 1950 г. и е оставил за наследник син Й. Г. И. Райна И. е съпруга на Й. И. След смъртта на Й. И. / 1951 г./ и на Р. И. / 1983 г./ те са оставили наследници С/поч. 2005 г./, чийто наследник по заместване е ищецът Л, и син – П. Й. И. / поч. през 1995 г./, наследен от касаторите.
С решение № 3* от 12.09.1995 г. по преписка № 1422/91 г. на ПК- В. в полза на наследници на Р. И. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нивата от 28.688 дка. С решение със същия номер, но по преписка вх. № 7785/92 г. на наследници на Г. И. е възстановена в стари реални граници нива от 78.135 дка, а по преписка № 1421/ 91 г. на наследници на Йордан Г. И. е възстановена нива от 75.463 дка.
Срещу предявения иск за делба жалбоподателите в настоящото производство са противопоставили възражение, че от 1995 г. владеят възстановените имоти, поради което са придобили същите по давност. Правилно въззивният съд е преценил предвид обстоятелството, че след като процесните имоти имат наследствен произход, в тежест на сънаследника, който твърди да е придобил по давност частите на останалите сънаследници, е да установи, че е владял за себе си целия имот. Ангажираните от касаторите доказателства не обосновават такъв извод. Свидетелските показания и обясненията на страните, дадени по реда на чл. 114 ГПК/ отм./ са обсъдени с оглед всички обстоятелства по делото. Показанията на св. Е, че след възстановяване на собствеността върху земите били отделени 20 дка за С. Б. , а останалата земя е била обработвана от него за сметка на наследниците на П. И. , се разколебават от останалите доказателства по делото- декларация от 1995 г., с която С. Б. е предоставила за стопанисване на СК “В” придобитите по наследяване от Г. И. , Р. И. и Йордан И. 91.142 дка земи, индивидуализирани съобразно решенията за възстановяването и съответствуващи по описание на процесните, за които е получавала рента; показанията на св. С, който е заявил, че е обработвал земята през 2002-2003 г., и показанията на св. Р. Д. При липса на убедителни доказателства делбените имоти да са владяни изцяло и единствено от касаторите, правилно въззивният съд е заключил, че не може да се направи еднозначен извод, че са придобити от тях по давност. Съдът е обсъдил и отказът на С. Б. от наследството на Йордан И. , направен през 1975 г. и направил законосъобразен извод, че на основание чл. 91а ЗН този отказ няма действие за процесните имоти.
В обобщение, като е достигнал до извод, че процесните имоти са съсобствени на страните на основание наследствено правоприемство и е допуснал да се извърши делба между тях съобразно правата им по закон, въззивният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Окръжен съд М. , постановено на 11.07.2007 г. по в.гр.д. № 174/07 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :