О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1004
София, 08. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 454/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Г. А. представител на Г. Т. И.,А. Т. Т. ,Л. П. И.,Т. С. И.,Г. И. И. и М. И. И. срещу решение № 1* от 26.11.2008 год.на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. № 1972/2008 год.,потвърждаващо решение № 37 от 15.05.2008 год.по гр.д. № 190/2007 год. на А. районен съд,с което е отхвърлен иска на касаторите срещу О. А. за делба на недвижим имот ,наречен и функциониращ като Търговски център”Х”-гр. А. ,находящ се на площад”Н” и изграден в подплощадното пространство,под ІІ-ро ниво на площада,със застроена площ от 2 140 кв.м.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по материалноправен въпрос относно допустимостта на делба на имот публична общинска собственост,чието правилно разрешаване е в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът – О. А. ,чрез пълномощниците си адв. Е. Б. и адв. Н. С. е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 не са налице,тъй като първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления, които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторите не са се позовали на ТР на ОСГК или на ПП. Основанието по т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. Доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.
За пълното следва да се посочи,че доколкото касаторите се позовават на решение № 761/11.11.2004 год.по гр.д. № 359/2004 год.на І г.о.на ВКС и решение № 673/01.02.2006 год. по гр.д. № 349/2006 год. на І т.о. на ВКС следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените съдебни актове касаещи един и същи правен спор,като първото решение е отменително,а второто е по същество на спора.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 26.11.2008 год.на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. № 1972/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: