О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1007
София, 09. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 284/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. И.,чрез процесуалния му представител адв. Г. М. срещу решение № 186 от 21.07.2008 год.на Софийски градски съд,постановено по гр.д. № 3907/2007 год.,с което е признато за установено по отношение на касатора,че Е. М. Й.,Р. М. А.,М. И. К. О. Я. К.,С. Я. Г.,К. Я. И.,П. М. И. и Д. Т. И. са собственици на ливада с площ от 0,400 дка,находяща се в гр. С.,в землището на кв. Драгалевци,м.”К”,имот пл. № 422,к.л.596 по кадастралния план от 1975 год.,който е част от бившия имот 440 и е осъден касатора да предаде владението. На основание чл.431 ал.2 ГПК е отменен н.а. № 14,т.І,н.д. №11/2005 год.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Твърди се,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси относно неучастие на необходим другар ,наличието на идентичност на имота претендиран от ищците и притежавания от касатора и преценката относно действието на решението на ОСЗГ,решени противоречиво от съдилищата и чието разрешаване ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците- Е. М. Й.,Р. М. А.,М. И. К. О. Я. К.,С. Я. Г.,К. Я. И.,П. М. И. и Д. Т. И. ,чрез пълномощника им адв. Ц. М. са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорват допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
На първо място следва да се посочи,че доводите за противоречие с практиката по въпросите относно редовността на исковата молба и последиците от отклонение в страните при постановяване на решение в исковия процес и по конкретно неучастие на необходим другар не е основание за допускане на касационно обжалване. Дори и да е необходим другар неучаствалата в процеса съпруга на касатора,решението по отношение на нея не поражда действие и за нея съществува друг ред за защита. В настоящия случай касатора се позовава на нарушение на чужда права. Другите два въпроса относно наличието на идентичност на имота претендиран от ищците и притежавания от касатора и преценката относно действието на решението на ОСЗГ по съществото си представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.188 ГПК/отм./ и е относим към правилността на решението,поради което би следвало да е част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК вр.чл.281 ГПК. Основанията за касационно обжалване обаче са релевантни за проверката на въззивното решение по същество,докато в настоящето производство по чл.288 ГПК,ВКС преценява единствено дали касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане от гледна точка на наличието на визираните в чл.280 ГПК предпоставки. Поради това ВКС не дължи произнасяне по тези доводи с настоящия съдебен акт.
Що се отнася до въпроса за точното приложение на чл.108 ЗС по отношение на имоти,чиято собственост е възстановена по земеделската реституция изведен от самите оплаквания,то по него има богата практика на ВКС,а по редица спорни въпроси по приложението и задължителни тълкувателни актове. За пълнота следва да се посочи,че обжалваното решение не противоречи на посочената практика,макар и при друга фактическа обстановка.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,ще доведе до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. Доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на канкретни факти.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186 от 21.07.2008 год.на Софийски градски съд,постановено по гр.д. № 3907/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: