О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1010
София, 09. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 258/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. С. В. представител на СНЦ”Дом на к. на ТПК-танцов ансамбъл Р. ” срещу решение № 1* от 24.10.2008 год.на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. № 898/2007 год.,потвърждаващо решение № 147 от 28.11.2004 год.по гр.д. № 11304/2003 год. на Пловдивски районен съд,с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Кооперация”О. с. на ТПК”-гр. Пловдив установителен иск за собственост с правно основание чл.97 ал.1 ГПК по отношение на недвижим имот ,представляващ имот пл. № 2*,от кв.129 по плана на І-ва градска част гр. П.,със стар пл. № 1*,с площ от 487 кв.м.застроена и незастроена площ,ведно с построените в него две масивни сгради в източната част,всяка от тях по 15 кв.м. и ведно с двуетажната жилищна сграда,находяща се в западната част,със застроена площ от 306 кв.м.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по материалноправен въпрос относно възстановяване собствеността върху одържавено кооперативно имущество и направените преустройства в него в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът – О. с. на ТПК-гр. Пловдив,ч. пълномощникът си адв. Н. В. е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Третото лице помагач „М”Е. ,ч. пълномощникът си адв. А. Й. е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Решаващите мотиви на въззивната инстанция за да отхвърли предявения установителен иск за собственост са,че ищецът/сега касатор /не е провел пълно и главно доказване на спорното право. Прието е,че имота е бил отчужден за целите на к. на Т. и заплатен със средства на ОС на ТПК. Започналото строителство през 1971 год. на процесния дом е било финансирано по стопански начин. Със закриването на ОС на Т. културните домове с цялото си имущество и персонал стават собственост на ЦС на Т. ,а след влизане в сила на ЗК от 1991 год. и по силата на ПМС № 192/91 год.иззетото и одържавено имущество е върнато на собственика – КС на Т. ,който се снабдил и с констативен нот.акт за собственост. С оглед на изложеното е прието,че ищеца/сега касатор/ не е придобил собствеността на оригинерно основание – изтекла придобивна давност.
Повдигнатите от жалбоподотеля материалноправни въпроси не са основание за допускане до касационно обжалване на решението. Вярно е,че е налице противоречие с практиката на ВКС относно извода,че възстановяване на одържавеното кооперативно имущество по силата на § 1 от ДР на Закона за кооперациите от 1991 год./приложим в настоящия случай/се извършва ex lege. Действително възстановяването става по силата на закона,но при спазване на условията и редът за възстановяване уредени в ПМС № 192/91 год.,а именно : след проведена административна процедура или реституция по общия исков ред при пропускане на срока пред административния орган. В случая обаче този въпрос е ирелевантен към спорното право,тъй като касаторът основава иска си на придобивно основание,което не е доказал,с оглед забраната на чл.86 ЗС по отношение на кооперативните организации,както и поради факта,че вписването на имота в баланса му не е правопораждащ факт за държателя.
В случая въпросът по който въззивният съд се е произнесъл е процесуалноправен – за тежестта и начина на доказване съгласно чл.127 ал.1 ГПК/отм./на правото на собственост на ищеца – касатор в производството по чл.97 ал.1 ГПК и по специално доказване на титула на собственост върху процесния имот. По този въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика,поради което произнасянето на ВКС по него не би било от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона. За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки,както и не е посочил този процесуалноправен въпрос,по който иска ВКС да се произнесе.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 24.10.2008 год.на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. № 898/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: