О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 971
София, 04. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 392/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1* от 01.12.2008 год.на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. № 2135/2008 год.,с което е уважен иск за разпределяне ползването на съсобствен имот на основание чл.32 ал.2 ЗС,представляващ УПИ ХVІІІ – 1170,в кв.294 по плана на ЦГЧ на гр. П.,с площ от 287 кв.м.
В касационната жалба на жалбоподателя Л. Г. Л. се релевират доводи за необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи,че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос – относно приложението на иска по чл.32 ал.2 ЗС за разпределението на ползването на общото дворно място,който е решен в противоречие с практиката по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
В касационната жалба на жалбоподателя Х. Д. М. се релевират доводи за недопустимост,неправилност и необоснованост на обжалваното решение.
В изложението по допустимост на касационното обжалване се поддържа,че е налице основание за допускане на касационното обжалване визирано в разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК,тъй като въззивният съд е дал разрешение на основен материалноправен и процесуалноправен въпрос за съществуването на субективното право,чиято защита се претендира по съдебен ред,който е решен в противоречие с практиката и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
В случая съдът се е произнесъл по правен въпрос,а именно относно възможността да бъдат администрирани взаимоотношения между съсобственици относно начина на реално разпределение на ползването на съсобствена вещ.
Първото релевирано основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторът Л. се позовава на ТР № 129/30.06.1986 год. на ОСГК,което касае приложението на чл.31 ЗС и е ирелавантно към настоящия спор. Доколкото обаче и двамата касатори се позовават на решение № 1302/28.11.2006 год.по гр.д. № 1863/05 год.на ІV г.о.на ВКС ,решение № 1542/04.09.2003 год.по гр.д. № 1297/2003 год. на І г.о. на ВКС,решение № 506/29.03.1974 год. по гр.д. № 2779/1973 год. на І г.о.на ВС ,решение № 899/25.10.1985 год. по гр.д. № 421/85 год. на І г.о. на ВС,решение № 1081/24.07.2001 год. по гр.д. №1420/2000 год.на VІ г.о. на ВКС,решение № 721/12.03.1979 год.по гр.д. № 3026/78 год. на І г.о. на ВС и решение № 676/5.04.1976 год.по гр.д. № 290/76 год. на І г.о. на ВС следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице,тъй като представените решения от касатора Л. касаят правилното приложение на разпоредбата на чл.32 ал.2 ЗС ,а представените от касатора М. третират въпроса- доколко промяната във фактическата обстановка е основание за ново разпределение на ползването. Обжалваното решение с нищо не противоречи на представените решения,макар и при друга фактическа обстановка.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. По поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки и сериозни аргументи,как приетото от въззивния съд разрешение за разпределение ползването на съсобствен имот на основание чл.32 ал.2 ЗС влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 01.12.2008 год.на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д. № 2135/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: