О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1031
София, 11. 09. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 730/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. К. П. и адв. В. Б. – процесуални представители на Т. Ц. Х.,Ивайло Л. Х. и Л. Д. Х. срещу решение № 455 от 17.12.2008 год.на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 2675/2006 год.потвърждаващо решение от 20.09.2001 год.по гр.д. № 1252/1993 год. на Софийски районен съд -55 състав,с което е уважен иска с правно основание чл.7 ЗВСОНИ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК. Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по материалноноправен въпрос за възможността за прехвърляне на законова компетентност от един административен орган на друг,който се разрешава противоречиво от съдилищата и е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона.
Ответната страна – И. Н. Д. и Е. Н. Д. ,чрез пълномощника си адв. П. Ц. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение,след връщането му за ново разглеждане от ВКС,въззивния съд е приел,че е сезиран с иск по чл.7 ЗВСОНИ ,основан на придобиване в нарушение на нормативни актове – чл.14 ал.1 НПЖДЖФ/отм./Приел е,че договорът за продажба на държавен недвижим имот ,сключен на 6.05.1971 год. е нищожен,тъй като е сключен от заместник-председателят на ИК на Л. РНС – София,като представител на председателя на ИК.
Релевираното основание в чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателните решения и постановления,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона. В конкретния случай касаторите не се позовават на такава практика.
Основанието по т.2 за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В настоящия случай и това основание не е налице,тъй като материалноправния въпрос за възможността за прехвърляне на законова компетентност от един административен орган на друг не е разрешен противоречиво. В обжалваното решение е прието,че решението за извършване на продажбата и за утвърждаването му не може да бъдат взети от друг орган по заместване или възлагане без доказателства за необходимостта от заместване или за надлежно възлагане,както и че представителната власт при сключването на договора,когато това е позволено,също трябва да бъде доказана-което в настоящия случай не е доказано. В представените решения № 818 от 24.04.1997 год. по гр.д. № 159/1997 год. на ІV г.о. на ВКС,решение № 1* от 16.06.1999 год. по гр.д. № 1233/1998 год. на ІV г.о. на ВКС,решение № 31 от 3.02.1999 год. по гр.д. № 455/1998 год. на 5 чл.състав на ВКС и решение № 405 от 16.05.2000 год. по гр.д. № 1556/1999 год. на ІV г.о. на ВКС е прието,че компетентността за подписване на решение за извършване на сделки с държавни жилищни имоти е изключителна и не може да бъде делегирана на заместник-председателя на ИК на РНС,тъй като цялостния фактически състав на сделката,включващ освен гражданскоправния елемент – съвпадание на двете насрещни волеизявления по покупко-продажбата и административноправния елемент – решението на председателя на ИК на РНС за нейното извършване не е осъществен,защото утвърденото решение за продажбата по чл.15 ал.1 НПЖДЖФ е основание за сключване на договора,а не условие извън фактическия състав на сделката. Следва да бъде посочено,че позоваването на касаторите на решение № 446 от 7.08.2006 год. по гр.д. № 3226/2004 год.на ІVа г.о.на ВКС,което е отменително решение на ВКС,постановено в хода на настоящето производство,по което спора се разглежда за първи път пред касационната инстанция не се обхваща и не попада в предвиденото в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Що се касае до позоваването на решение № 938 от 9.07.2008 год. по гр.д. № 4134/2007 год. на ІІ г.о. на ВКС,в което е разгледано”добросъвестност на купувачите” и „невъзможност да влияят върху условията на сделката”,то същото е неотносимо към спора,тъй като е налице трайна и непротиворечива практика относно конфликтът на интереси на бившия собственик на имот по чл.1 и 2 ЗВСОНИ/респ.неговите наследници/и на приобретателите на същия имот,който е разрешен в полза на онзи,комуто е бил отчужден недвижимият имот.
Не е налице и последното основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната правен въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. По поставения въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 455 от 17.12.2008 год.на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 2675/2006 год .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: