О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
София, 28.06. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1224/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. М.,чрез процесуалния му представител адв. Е. Т. срещу решение № 64 от 24.04.2009 год.на Смолянски окръжен съд, постановено по гр.д. № 761/2008 год.,с което е отменено решение № 293 от 14.02.2007 год.по гр.д. № 218/2005 год. на Девински районен съд и е уважен предявения ревандикационен иск за собственост от Държавно лесничейство гр. Д.,продължен от Председателят на Д. а. по горите,като е признато за установено по отношение на С. А. М.,че държавата е собственик на следните недвижими имоти : имот № 1* по КВС на землището гр. Д. с площ от 9,016 дка,представляващ иглолистна гора,находящ се в м.”Х” и имот № 2* по КВС на землището на гр. Д. с площ от 3 дка,представляващ нива,находящ се в м.”И” и С. М. е осъден да предаде владението на тези имоти.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,а именно : 1.съществуването на правото на собственост на М. върху процесните земеделски земи,преди включването им в ТКЗС,предпоставка ли е за възстановяването на правата му по реда на ЗВСГЗГФ,в случаите когато земеделските земи са били включени в ДГФ ; 2.приложното поле на § 9 от ЗВСГЗГФ включва ли и възстановяването на земеделските земи одържавени по ЗСПЗЗ,които са включени в ДГФ и не са възстановени по ЗСПЗЗ ; 3. каква е доказателствената тежест на ДЛ-Доспат в предявения иск с правно основание чл.108 ЗС за възстановени по реда на § 9 ЗВСГЗГФ земи и гори при възражение от ответника,че имотите преди одържавяването са били извън границите на ДГФ ; 4.следва ли при отмяна на решение на ПК по реда на косвения съдебен контрол съдът да е запознат с доказателствата,въз основа на които ПК е постановила решението си,които са от значение за точното прилагане на закона и р. на правото ,поради твърде малко практиката на ВКС по тези въпроси.
Ответната страна-Председателят на Д. а. по горите и заинтересованата страна МРРБ не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не вземат становище.
Заинтересованата страна – М. на з. и х. ,чрез пълномощника си юрисконсулт Ст. П. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че по заявление на касатора/ответника/ с Решение № 179/10.05.2001 год. на ПК-Доспат,издадено въз основа на Протоколно решение № До-8/30.08.2000 год.на Областната комисия по чл.14 ал.3 ЗВСГЗГФ,на основание § 9 ПЗР на ЗВСГЗГФ е постановила признаване правото на възстановяване собствеността върху гори и земи от горския фонд,т.е.процесните земи в нови реални граници,съгласно чл.14 ал.5 ЗВСГЗГФ. Извършвайки косвен съдебен контрол на решението на ПК съдът е приел,че това решение е незаконосъобразно,тъй като не са били налице изискванията на специалния закон за реституиране на процесните земи- ЗВСГЗГФ. Процесните гори винаги са били държавна собственост с яйлашки произход и за тях е неприложим ЗВСГЗГФ,в който смисъл са и заключенията на изслушаните специализирани експертизи. Нарушена е и разпоредбата на чл.14 ал.5 от закона,предвиждаща възстановяване правото на собственост на лицата по ал.1/лицата, които не притежават документи за собственост/,да се извършва в границите на частните гори и земи от горския фонд за територията на съответното землище,определени с Постановление на МЗДИ по чл.20 от Закона за горите от 1925 год.или други налични документи и/или картен материал,което в случая не е спазено,тъй като е извършено възстановяване на гори,които винаги са били държавна собственост. Въз основа на цялостен анализ на доказателствата е прието,че възстановените земи попадат в границите на яйлаците на с. Д.,върху които яйлаци е имало само сервитутно право на паша и водопой,че в това землище никога не е имало частни гори и респ.не е имало отчуждаване и национализиране.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. Преценката на доказателствата за собственост по поставения първи въпрос не съставлява материалноправен или процесуалноправен въпрос,който да е от значение за точното прилагане на закона,както и за р. на правото по смисъла на чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Правилността на тази преценка от страна на въззивния съд на практика би съставлявала предмет на касационния контрол,но не и предпоставка за допускане на касационно обжалване. Освен това,доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти. Жалбоподателят не сочи непълноти или неясноти в правната уредба на § 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ,нито,че с въззивното решение съдът за първи път се е произнесъл по такъв спор или че е изоставено едно тълкуване на закона и е възприето друго. Правото на собственост на касатора върху процесните горски имоти е оспорено от ДЛ-Доспат и е поддържано в хода на процеса и пред въззивната инстанция,поради което в съответствие с изискванията на чл.188 ал.1 ГПК/отм./ съдът се е произнесъл по него,извършвайки косвен съдебен контрол на решението на поземлената комисия. Изследвал е предпоставките за възстановяване на собствеността и е взел в предвид,че решението на поземлената комисия има силата на констативен нотариален акт за собственост,но няма конститутивен ефект. Претендиращият самостоятелни права върху имотите касатор,позоваващ се на решението е следвало да докаже,че собствеността е била придобита чрез признатите от закона придобивни способи и при оспорване на собствеността му е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост по отношение на процесните имоти,с оглед признаване на материалната законосъобразност на решението на ПК,от което черпи собственически права,каквото доказване в настоящия случай не е проведено. По поставените въпроси съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. Поддържаната неопределена формулировка,че съдебната практика е твърде малко обаче не е достатъчна,за да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1,т.3 ГПК. Изводите на въззивният съд за несъществуването на претендираното от касатора право не са обусловени от непълноти или неясноти в ЗВСГЗГФ,а произтичат от преценката на събраните по делото доказателства,т.е.засягат единствено обосноваността на съдебния акт.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 64 от 24.04.2009 год.на Смолянски окръжен съд, постановено по гр.д. № 761/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: