Р Е Ш Е Н И Е
№ 519
СОФИЯ, 11. 09.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 25 май 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
в присъствието на прокурор Стаменова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 773/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1,б. ”б” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
Образувано е по к. жалба, подадена от адв. Ст. К. като пълномощник на Е. И. К. против решение № 215 от 27.11.2007 г. по в.гр.д. № 347/07 г. на Варненския апелативен съд. Изложени са доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон- касационни основания по чл. 218б, ал.1, б.”в” ГПК/ отм./.
Ответникът по касация П. на РБ чрез своя представител изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение като обсъди изложените в жалбата оплаквания във връзка с данните по делото, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 41 от 28.06.2007 г. по гр.д. № 1* г. на Разградския окръжен съд в частта, с която П. на РБ е осъдена да заплати на Е. И. К. на основание чл.2, т.2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление в размер на 6 000 лв. и е постановил друго, с което е отхвърлил иска в тази част. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление от 12.10.1994 г. по сл.д. № 329/94 г. за престъпление по чл.211 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 29 НК, като по отношение на него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража. След извършени допълнителни процесуално- следствени действия, с постановление от 07.12.1994 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 211, пр.3 във вр. чл. 210, ал.1,т.2, във вр. с чл. 209 , ал.1,т.2 и чл. 29, ал.1,б. ”б” НК, по който текст е и обвинението на Районна п. гр. Р. по внесения в съда на 19.01.1995 г. обвинителен акт. По образуваното НОХД № 2/1995 г. Кубратския районен съд е постановил оправдателна присъда, влязла в сила на 07.10.2003 г. след влизане в сила на определението на Разградския окръжен съд, с което производството по образуваното пред него внохд № 232/03 г. е било прекратено поради оттегляне на протеста на прокуратурата. Преди това – с определение от 30.05.1995 г. ,взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение задържане под стража е била изменена в парична гаранция.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на П. на РБ за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, а отговорността в случая е по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ, като обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража, но е отхвърлил иска по съображения, че ищецът не доказал да е претърпял болки и страдания от незаконното обвинение и престоя му в ареста.
Въззивното решение е неправилно. Негативните последици върху личността и психиката на задържаното лице от задържането под стража се подразбират от естеството на този вид мярка за процесуална принуда –ограничава се правото на лична свобода и свободно придвижване, лицето се изолира от обичайната му среда и се ограничават личните му контакти. Поради това въззивният съд е подходил формално, като е приел за недоказано по делото ищецът да е претърпял неимуществени вреди, тъй като самият факт на задържането за период от повече от 7 месеца, несъмнено е довел до такива вреди, изразяващи се в притеснения и безпокойство от задържането и от наказателното производство. По преценка на настоящата инстанция сумата от 6 000 лв. се явява един разумен и достатъчен размер за тяхното справедливо обезщетяване, съобразно чл. 52 ЗЗД.
Над този размер до предявения от 15 000 лв. искът правилно е приет от въззивния съд за неоснователен, тъй като липсват ангажирани доказателства за неимуществени вреди над обичайните такива от незаконно задържане под стража и незаконно обвинение.
По тези съображения въззиввното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният от Е. К. иск е отхвърлен до размера на сумата 6 000 лв. и на основание чл. 218ж ГПК/ отм./ спорът бъде решен по същество от настоящата инстанция, като П. на РБ бъде осъдена на основание чл.2, ал.2 ЗОДОВ да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 215 от 27.11.2007 г. по в.гр.д. № 347/07 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която предявеният от Е. И. К. против п. на РБ иск за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение е отхвърлен до размера на сумата 6 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на основание чл. 2, т.2 ЗОДОВ на Е. И. К. сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане под стража и незаконно обвинение в извършване на престъпление.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :