Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
644_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1117
София, 28.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Бонева
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРАДЖИЕВА
ВЛАДИМИР Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 644 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Б. срещу въззивно решение от 23.12.2009 г. по въззивно гр.д. № 742 /2009 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 23.10.2009 г. по гр.д. № 1158 /2009 г. на Дупнишкия районен съд, с което са отхвърлени искове на С. Г. С. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.т.1-3 КТ и вместо това е постановено друго, с което исковете са уважени, последният за сумата 1,853.40 лева и за посочен период от време и жалбоподателят е осъден да заплати на С. Г. С. деловодни разноски и на съда – разноски по делото.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване, като извежда въпроси, за които твърди, че представляват основание за допускане на касационно обжалване: може ли да бъде установено дължимо поведение у работника (трудовите му задължения) в случаите, когато работодателят не е представил длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност („шофьор на автобус”), съответно за правата и задълженията му по трудовото правоотношение. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд е приел, че е следвало да бъдат установени с длъжностна характеристика заеманата от ищеца длъжност, съответно правата и задълженията му по трудовото правоотношение и при липсата на такава, е невъзможно да се установи дължимото му поведение в рамките на трудовата дисциплина. Този въпрос се е отразил на извода на съда за законността на уволнението. Жалбоподателят твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 1685 /2005 г. по гр.д. № 3106 /2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е прието, че задълженията могат да бъдат установявани с вътрешноведомствени актове, които вменяват задължения. Изводът на съда, че действията на работника не представляват нарушения на трудовата дисциплина, е решен в противоречие с решение № 1624 /2005 г. по гр.д. № 1153 /2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., според което изброяването на дисциплинарните нарушения в чл.190 КТ, за които може да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение”, не е изчерпателно и че съгл. чл.190,т.7 КТ дисциплинарно наказание „уволнение” може да се наложи за всяко тежко дисциплинарно нарушение, каквото може да бъде всяко посочено в чл.187 КТ, без да е изрично възпроизведено в чл.190,ал.1 КТ.
Ответникът в това производство – ищецът С. Г. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд действително е приел, че:
Работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е представил длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност, респ. правилник за вътрешния трудов ред, конкретизиращи правата и задълженията му по трудовото правоотношение и няма яснота какво е дължимото му поведение в рамките на трудовата дисциплина за осъществяване техническата профилактика на поверения му за правоуправление автобус и за хигиенизирането му (л.28). От това е направил извод, че нареждането на кмета на общината ищецът да представи ключовете на поверения му автобус на непритежаващия категория „д” за управлението му монтьор е неправомерно и неизпълнението му не представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,т.7 КТ, закъснението с 45 минути за паркиране на автобуса в двора, определен за местодомуването му, съгласно друга заповед, също не представлява такова нарушение, тъй като също не е извършено виновно и противоправно, а в интерес на работата. Така съдът е достигнал до извод, че като не е изпълнил двете заповеди на кмета, ищецът не е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,т.7 КТ, поради което наложеното му наказание е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, което е обусловило и уважаването на другите два иска.
От изложеното е видно, че първият материалноправен въпрос е обусловил извода на съда за основателността на иска, поради което следва да бъде преценено дали той осъществява основание за допускане на касационно обжалване.
В цитираното решение № 1685 /2005 г. по гр.д. № 3106 /2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., е прието, че в заповедта за уволнение, с която е извършено законосъобразно уволнение, са посочени нарушения на трудовата дисциплина, които са точно описани с посочване на съответен текст от нормативен или вътрешноведомствен акт, вменяващ задължение, което не е изпълнено.
От изложеното следва извод, че няма противоречие между приетото от въззивния съд и от ВКС в посоченото решение. И в двата случая деянията са описани, както и преценката на работодателя за нарушение на трудови задължения, но въззивният съд е приел, че не е доказано, че тази преценка съответства на действителното положение (че ищецът е имал такива задължения).
Настоящият състав обаче намира, че изведеният въпрос: може ли да бъде установено дължимо поведение у работника (негово трудово задължение) да изпълни нареждания на работодателя в случаите, когато работодателят не е представил длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност, която е посочена в заповедта, и в частност може ли да се извърши преценка за законност на нареждания на работодателя по отношение на работник, заемащ посочена длъжност, без да е представена длъжностна характеристика за нея, е от значение за развитието на правото и осъществява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 КТ.
Вторият въпрос не е обусловил изводите на съда (той е приел, че ищецът не е извършил дисциплинарни нарушения), поради което по него не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 23.12.2009 г. по въззивно гр.д. № 742 /2009 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о..
Указва на Община Б. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за платена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 67.07 лева за касационното производство, при неизпълнение жалбата ще бъде върната, а производството по нея ще бъде прекратено.
След изтичане на определения едноседмичен срок делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.