2
определение по гр.д.№ 280 от 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 955
гр.София, 28.10.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Л. РИКЕВСКА
Т. Г.
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 280 по описа за 2010 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. С. срещу решение № 110 от 24.04.2009 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 186 от 2008 г., с което е обезсилено решение № 194 от 05.05.2005 г. по гр.д.№ 204 от 2002 г. на Троянския районен съд и е прекратено като недопустимо производството по предявения от М. С. С. срещу Ц. И. Д., К. И. Ч., М. Х. Д., И. И. Д. и Х. И. Д. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на внасяне в ТКЗС наследодателят на ищеца С. С. С. е бил собственик на нива, находяща се в землището на гр.Троян, м.”Радова лъка”, заснета под № 070106 по картата на землището при граници: от две страни негови имоти, имот на Н. Н. Г., път и дере.
В касационната жалба се твърди, че решението на Ловешкия окръжен съд е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по въпроса за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ГПК, по-конкретно дали спор за материално право върху земеделска земя може да се реши в административно производство или следва да се проведе исково гражданско производство. Като решения на съдилищата, в които тези въпроси били решени по различен начин, са посочени: решение № 224 от 24.07.2201 г. по гр.д.№ 587 от 2000 г. на ВКС, Първо г.о., отменителното решение по същото дело № 688 от 13.05.2008 г. по гр.д.№ 2838 от 2007 г. на ВКС, Пето г.о., решение № 1223 от 13.11.2001 г. по гр.д.№ 2397 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 1956 от 12.02.2002 г. по гр.д.№ 544 от 2001 г. на ВКС, Пето г.о.
Ответниците по жалбата Ц. И. Д., К. И. Ч., М. Х. Д., И. И. Д. и Х. И. Д. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да обезсили постановеното от първоинстанционния съд решение по предявен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че искът е недопустим по следните съображения: В случая имало спор за определяне на точното местоположение и границите на имотите, възстановени на ищеца и на ответниците, а няма конкуренция на права върху земеделска земя преди нейното коопериране. Поради това този спор следвало да се разреши в административното производство по обжалване на решението на ПК по чл.18д, ал.8 и ал.9 от ППЗСПЗЗ или чрез искане за преработване на влязлата в сила и одобрена карта на съществуващите или възстановими стари реални граници на земеделските земи /чл.26 от ППЗСПЗЗ/. Горепосочения административен ред изключвал възможността за защита по общия исков ред на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
С оглед на тези мотиви на съда в обжалваното решение посоченият от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правен въпрос /дали спор за материално право за точното местоположение на границата между два земеделски имота може да се реши в административното производство по чл.18д, ал.8 и 9 от ППЗСПЗЗ или по чл.26 от ППЗСПЗЗ или следва да се проведе исково гражданско производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ/ е съществен за настоящото дело. По този въпрос е налице противоречие на обжалваното решение с вече постановени решения на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, а именно: решение № 134 от 07.04.2010 г. по гр.д.№ 813 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 288 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1145 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 526 от 11.06.2010г. по гр.д.№ 1032 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. Поради това касационното обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд следва да се допусне.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на М. С. С. срещу решение № 110 от 24.04.2009 г. на Ловешкия окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 186 от 2008 г.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационнвата му жалба в размер на 53,20 лв./петдесет и три лева и двадесет стотинки/.
УКАЗВА на касатора, че при невнасяне на горепосочената такса в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея производство- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва за насрочване или за евентуално прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.