Р Е Ш Е Н И Е
№ 928/2009
СОФИЯ 08.04.2010
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 23 ноември 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 671/09 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
С решение от 28.09.2006 г. по гр.д. № 1714/03 г. на Софийски градски съд, поправено с решение от 16.02.2009 г., е отменено частично решението от 03.01.2003 г. по гр.д. № 3867/1992 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на С. а. к., че А. С. Г. е собственик на 1159/1598 ид. части от недвижим имот, представляващ кантора № 3* находяща се в гр. С., ул.”А” № 33 при съседи: запад-прозорец, север- стълбище, изток-коридор, юг- стая № 343 и С. а. к. е осъдена да предаде на собственика владението върху този имот. В останалата част, с която искът за ревандикация е отхвърлен за разликата от 439/1598 ид. части, първоинстанционното решение е оставено в сила.
В срока по чл. 218в, ал.1 ГПК/ отм./ против въззивното решение са подадени касационни жалби и от двете страни. А. С. Г. обжалва същото в отхвърлителната му част. Счита, че неправилно е бил признат за собственик на идеална част от имота, а не на целия имот, тъй като в кантората след продажбата не било извършено преустройство, довело до увеличаване на нейната площ.
С. а. к. е обжалва решението в осъдителната му част. Излага доводи за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, като поддържа, че не са налице предпоставките на ЗВСВНМРСА за възстановяване на собствеността върху кантората, тъй като тя не е от категорията на обектите, подлежащи на възстановяване по този закон, както и че продажбата не е извършена по реда на ПМС 60/1975 г.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с изложените в касационните жалби доводи, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът А по силата на нотариален акт № 1* дело № 685/36 г. и наследствено правоприемство от своята майка Ж, поч. през 1955 г., е придобил собствеността върху кантора № 3* находяща се в гр. С., ул.”А” № 33, с площ от 11.59 кв.м., при съседи : вътрешен двор А. , клозет, Л. С. , ведно със съответните идеални части от общите части на сградата. С нотариален акт № 45, дело № 4820/1977 г. продал този имот на С. а. к. за сумата 1 061 лв. Съдът е приел, че сделката попада в приложното поле на чл.1 ЗВСВНМРСА, поради което и след възстановяване на получената от продажбата цена с вносна бележка от 13.03.1992 г., собствеността върху имота е била възстановена в полза на ищеца. Тъй като в нотариалните актове за придобиване правото на собственост и в нотариалния акт за продажбата от 1977 г. кантората е описана с площ от 11.59 кв.м., а към настоящия момент площта й е 15.98 кв.м., решаващият съд е намерил, че е налице хипотезата на чл. 3 ЗВСВНРМСА, поради което върху имота е възникнала съсобственост, в която правата на ищеца са 1159/1598 ид. части и до този размер е уважил предявения ревандикационен иск.
По касационната жалба от С. а. к..
Касационният довод за нарушение на материалния закон е за това, че изброяването в чл.1 ЗВСВНМРСА на обектите, подлежащи на реституция по този закон, е изчерпателно и след като в него не са посочени помещения от вида на кантори, то тези обекти не попадат в приложното му поле. Този довод е неоснователен. За да се определи дали един обект попада в приложното поле на ЗВСВНМРСА, респ. чл. 10 ЗВСОНИ, следва да се има предвид не само дали е от изрично изброените в чл. 1 ЗВСВНМРСА, а дали продажбата му е израз на свободната воля на собственика или е наложена от ограничителния режим на ЗСГ/отм./.
Наименованието на помещението е нетраен белег, тъй като е функция от осъществяваната в него дейност, а тя може да бъде променяна. Общ белег на изброените в чл.1 ЗВСВНМРСА обекти е, че те имат нежилищен характер и са предназначени за осъществяване на икономическа дейност – занаяти, услуги, търговия. Именно предназначението на тези обекти, а не тяхното наименование, е мотивирало въведения със ЗСГ /ДВ бр. 26/73 г., отм./ ограничителен режим, с оглед на който е било допустимо имоти от този вид да бъдат собственост на гражданите при условие, че на същите е разрешено да упражняват стопанска дейност. Имотите, които не са били необходими за осъществяване на съответната дейност или след нейното преустановяване, е следвало да бъдат прехвърлени от собствениците им при условията на Глава ІІ от ЗСГ. Съответно на въведените от ЗГС ограничения относно собствеността върху тези имоти е приетото ПМС № 60/ 75 г., което допуска изкупуването им само от социалистически организации – държавни и кооперативни стопански организации и обществените организации. Във връзка с прилагането на ПМС № 60/ 75 г. е издадена Инструкция № 1592/75 г. на Министерството на финансите и Министерството на правосъдието, с която изрично е дадена възможност и на адвокатските съвети да изкупуват магазини, работилници, складове и ателиета, необходими за техните нужди – за извършване на а. дейност. Естествено е придобитите за нуждите на адвокатските съвети помещения да бъдат наричани кантори, съобразно общоприетото значение на думата, независимо от наименованията, с които са били обозначавани дотогава.
С оглед изложеното, в съответствие с доказателствата по делото правилно въззивният съд е приел, че продадената с нот. акт № 45, дело № 4820/77 г. от А. С. Г. на Софийската а. к. кантора № 3* находяща се в гр. С., ул.”А” № 33, в сградата ”Търговски дом” е представлявала обект, попадащ под действието на чл. 11, ал.3 ЗСГ / отм./ . Като такъв за него са били приложими разпоредбите за изкупуване на ПМС № 60/ 75 г., но тъй като продажбата не е извършена по реда на това постановление, се обхваща от приложното поле на чл. 10 ЗВСОНИ и след връщането на платената при продажбата сума собствеността на ищеца е възстановена, а ответникът ползва имота без правно основание.
По жалбата от С. Г.
Същата е основателна. За да направи извод, че в продадения имот е извършено преустройство, което обосновава приложението на чл. 3 ЗВСВНМРСА, неправилно въззивният съд е изхождал единствено от несъответствието на площта на кантората понастоящем с тази, посочена в нотариалния акт за собственост на продавача и в нотариалния акт за продажбата. Площта е вторичен белег на недвижимите имоти, а същите се индивидуализират основно чрез чрез своите граници. В нотариален акт № 128/ 1947 г. и в нотариалния акт за продажбата от 1977 г. процесната кантора е описана с граници : вътрешен двор улица “А”, клозет и Л. С. , коридор. С помощта на съдебно- техническа експертиза по делото е установено, че сегашните граници на кантората с площ 15.98 кв.м. са: западно изложение към вътрешния двор, от юг – кантора № 3* от изток – коридор и от север- кантора № 342а. Според вещото лице кантора № 342а най – вероятно е идентична с описания като граница клозет, който не съществува. При това положение и при липса на доказателства в кантората след продажбата й да е извършвано преустройство, не може да се направи обоснован извод, че към площта й е бил присъединен и друг обект, за да се приложи разпоредбата на чл. 3 ЗВСВНМРСА. Затова въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за останалите 439/1598 ид. части от имота следва да бъде отменено като неправилно и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/ отм./ бъде постановено друго по същество от касационната инстанция, с което искът за ревандикация бъде уважен и за тази част.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решението от 28.09.2006 г. по гр.д. № 1714/03 г. на Софийски градски съд, поправено с решение от 16.02.2009 г., в частта, с която е оставено в сила решението от 03.01.2003 г. по гр.д. № 3867/1992 г. на Софийски районен съд в частта, с която предявеният от А. С. Г. против С. а. к. иск за ревандикация на недвижим имот, представляващ кантора № 3* находяща се в гр. С., ул.”А” № 33 при съседи: запад-прозорец, север- стълбище, изток-коридор, юг- стая № 3* е отхвърлен за 439/1598 ид. части, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. а. к. да предаде на А. С. Г. владението върху още 439/1598 ид. части от недвижим имот, представляващ кантора № 3* находяща се в гр. С., ул.”А” № 33 при съседи: запад-прозорец, север- стълбище, изток-коридор, юг- стая № 343.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :