Решение №1124 от 1.11.2010 по гр. дело №620/620 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
620_10_opr288_c.doc

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1124
София, 01.11. 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Бонева
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРАДЖИЕВА
ВЛАДИМИР Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 620 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Ш. срещу въззивно решение от 08.01.2010 г. по въззивно гр.д. № 310 /2009 г. на Хасковския окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 05.12.2008 г. по гр.д. № 181 /2007 г. на Свиленградския районен съд, с което са уважени искове на жалбоподателя срещу Д. П. В. с правно основание чл.240 ЗЗД за сумата 1,000 щатски долара и мораторна лихва върху тази сума за посочен период от време в размер на 589.04 щатски долара и вместо това исковете са отхвърлени, като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника деловодни разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване, като извежда въпроси, за които твърди, че представляват основание за допускане на касационно обжалване. Те ще бъдат разгледани по-долу.
Ответникът не изразява становище по искането за допускане до касационно обжалване.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по първия оценяем иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че исковете не са доказани, тъй като от приетата разписка не може да се направи извод, че сумата (по твърдяния договор за заем) е дадена от ищеца, нито, че е получена от ответника, тъй като заемодателят е посочен само с инициали „ГШ”, което сочи на неяснота относно лицето, както и липсват и доказателства за получаване – липса на изявление за получаване – практиката е наложила доказването на договора за заем, с оглед на неговия неформален характер, да се извърши с разписка за получаване, а не за даване на земни средства, а показанията на свидетелите не следва да бъдат ценени съгласно разпоредбата на чл.133,ал.1,б.”в” ГПК (отм.), тъй като договорът е на стойност по-голяма от 1,000 лева.
По наличието на основания за допускане до касационно обжалване:
Първият въпрос е за това, че самият атакуван акт е разрешен противоречиво от първоинстанционния и окръжния съд по отношение на прилагането и тълкуването на нормата на чл.240 ЗЗД, която е ясна – относно факта съществува ли или не и кога заемно правоотношение.
В мотивите към т.2 от ТР №1 /19.02.2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че противоречивото разрешаване на правния спор и на отделен материалноправен или процесуалноправен въпрос от първоинстанционния и окръжния (въззивния) съд не представлява основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Вторият въпрос е за доказването на договора за заем чл.240 ЗЗД – писменото изявление на заемодателя, че дава парична сума на заемателя и подписано от последния съставлява ли потвърждаване на получаването и дали установяването, че съдържанието на разписката е написана от заемодателя, представлява негово писмено изявление, представлява основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – има значение за точното прилагане на нормата на закона.
По него следва да се допусне касационно обжалване.
В срок от получаването на указание за това жалбоподателят следва да представи доказателства за заплащане на държавна такса за касационното обжалване.
Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационното обжалване въззивно решение от 08.01.2010 г. по въззивно гр.д. № 310 /2009 г. на Хасковския окръжен съд, г.о..
Указва на Г. А. Ш. в едноседмичен срок от съобщение да представи доказателства за ленвовата равностойност на 1,589.04 щатски долара по курса на Б. към 22.10.2010 г. (датата на подаване на жалбата) и за платена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 2 % (две на сто) върху левовата равностойност, но не по-малко от 50 лева, при неизпълнение жалбата ще бъде върната, а производството по нея ще бъде прекратено.
След изтичане на определения едноседмичен срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top