Решение №789 от 40142 по гр. дело №2344/2344 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е
 
№ 789
 
СОФИЯ, 25. 11. 2009 година
 
 
В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 12 октомври 2009 година в  състав :
 
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
        ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                         ВАСИЛКА ИЛИЕВА                                                                        
 
при секретаря Виолета Петрова                                                                                   
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело №  2344/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
 
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Л. М. срещу решението на Софийски градски съд, постановено на 26.06.2007 г. по гр.д. № 1636/05 г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон- касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. ”в” ГПК/ отм./
Ответницата по касация дора С. Х. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба доводи, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК /отм./ от надлежна страна по делото против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 30.11.2004 г. по гр.д. № 11 524/2000 г., с което Е. Л. М. е осъдена да предаде на основание чл. 108 ЗС на Д. С. Х. владението върху лек автомобил, марка “Д”, с рег. № С* рама 1J4GZ78Y6SC655329, с двигател без номер, цвят “черен”. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че договорът за покупко – продажба на автомобила, сключен на 20.01.2000 г. между продавачката Е. Б. К. , чрез нейния пълномощник Д. В. Х. – съпруг на ищцата, и Е. Л. М., не е произвел валидно вещнопрехвърлително действие, тъй като към момента на продажбата продавачката не е била собственик на вещта. Изводът е обоснован с това, че с писмен договор с нотариална заверка на подписите, сключен на 22.03.1999 г. Емилия Б. К. е продала автомобила на Д. В. Х. , по време на брака му с ищцата Д. С. Х..
Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон при постановяването му. Изложените в касационната жалба доводи във връзка с обема на представителната власт на пълномощника и действието на договорите, сключени от лице без представителна власт, са неотносими към настоящия правен спор.пълномощаването е едностранна сделка, с която едно лице овластява друго да извърши от негово име правни действия. Последиците от тези правни действия възникват направо за представлявания – чл. 36, ал.2 от ЗЗД. Договорът, сключен с представител, обвързва представлявявания и третото лице. В случая след като представлявания не е бил собственик на вещта към момента на сключване на договора за продажба, то и договорът не е могъл да прехвърли собствеността върху купувача. Без значение е обстоятелството, че собственик на вещта е бил представителят, тъй като той не извършва правните действия от свое име, а от името на представлявания.
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал.1, б.”в” ГПК/ отм./ следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
 
Р Е Ш И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски градски съд, постановено на 26.06.2007 г. по гр.д. № 1636/05 г.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top