О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
Гр. София, 26. 05. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело № 1964/2009 г
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Г гражданско отделение, постановено на 12.6.2009 г. по гр.д. № 2* г., с което е оставено в сила решени от 07.08.2008 г. по гр.д. № 9118/2007 г. на Софийския районен съд, 32-ри състав за осъждане Е. М. Г. ЕГН ********** с адрес гр. С., ж.к. Люлин-5” бл.543 вх. Г ет.5 ап.94 да предаде на основание чл.108 ЗС на „В” О. , регистрирано по ф.д. № 4366/96 г. на СГС, съд.адрес: гр. С. ул.”Т” 57-партер-адв. Славчев владението на избеното помещение е с площ от 8.80 кв.м. и представлява вътрешната половина от голямото избено помещение в североизточния ъгъл на сутерена, разделено на две половини от дъсчена ограда, с вход от централния сутеренен вестибюл, както и на основание чл.59 от ЗЗД да заплати сумата от 1 205 /хиляда двеста и пет лева/-обезщетение за ползване на описаното по-горе избено помещение, за периода 15.08.2005 г. до 15.04.2007 г. заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.04.2007 г. до окончателното й изплащане, както и на правно основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ сумата от 441.40 /четиристотин четиридесет и един лева и четиридесет стотинки/ разноски по делото.
Образувано е по касационна жалба на Е. М. Г. , представлявана от адвокат Р от Софийската адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК понеже въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос по приложението на чл.79 във връзка с чл.108 ЗС по непредявен иск, в който не е идентифициран предмета на делото.
Правоприемниците на касатора-Д. Г. С. и З. Г. Н., представлявани от същия адвокат поддържат допустимостта на касационното обжалване на същите законови основания.
Ответникът по касация – „В” О. , представляван от адвокат Е от Софийската адвокатска колегия в отговор по чл.287, ал.1 ГПК заявява становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцовото дружество е доказало, че е придобило процесното избено помещение като принадлежност към партерния етаж на сградата, същото е установено и по отношение на праводателите му назад във времето до В. Р. по баща П през 1033 г. Взето е предвид, че ответницата /касатор/ не е доказала кога е завладяла избеното помещение, но до завеждане на исковата молба не е изтекъл период от време, който да е достатъчен за придобиване правото на собственост върху помещението по давност. С оглед основателността на иска за собственост е уважен и иска с правна квалификация чл.59, ал.1 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустимо по исковете с правна квалификация чл.108 ЗС и чл.59 ал.1 ЗЗД.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени-процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния касационен съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това да е същественият материалноправен или процсеуалноправен въпрос.
Материалнопрен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Представените решения на Върховния съд и Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 3* от 30.11.1981 г. по гр.д. № 2754/2918 г. на ІІ гражданско отделение е свързано с приложението на чл.98, б.”г” ГПК /отм./, но в производство по чл.29 СК за упражняване на родителски права при прекратен брак.
Решение № 95 от 01.11.1956 г. на ОСГК е относимо към правомощията на второинстанционния съд при възражение за давност, а обжалваното решени е въззивно.
Решение № 649 от 01.07.1993 г. по гр.д. № 474/1992 г. на І гражданско отделени е свързано с приложението на чл.79, ал.2 ЗС, но с оглед чл.70, ал.2 ЗС, че добросъвестността се предполага до доказване на противното.
Решение № 404 от 16.6.1995 г. по гр.д. № 1904/1994 г. на ІV гражданско отделение касае чл.79 и чл.81 ЗС, но във връзка с чл.120 ЗЗД.
Решение № 17 от 27.01.1998 г. по гр.д. № 444/1997 г. на Петчленен състав е относимо към чл.79 ЗС, но с въпроса за прекъсване на владение при заплащане на застрахователни премии за спорния имот.
Решение № 556 от 24.12.1989 г. по гр.д. № 492/1989 г. на І гражданско отделение с постановено в производство по допускане на делба, с оглед чл.79 и сл. ЗС, чл.40, т.4 от Наредба № 5 от 1977 г. за ПНТСУ.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-Г гражданско отделение, постановено на 12.06.2009 г. по в.гр.д. № 3248/2008 г.
ОСЪЖДА Д. Г. С. ЕГН ********** от гр. С. жк.”Л” бл. 543, вх.”г” и З. Г. Н. ЕГН ********** от гр. С. ул.”Б” № 4 да заплатят на „В” О. със седалище и адрес на управление гр. С. на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата 500 /петстотин/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: