О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
Гр. София, 20. 05. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ЗАХАРИЕВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело № 1925/2009 г
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено под № 332 на 25.05.2009 г. по в.гр.д. № 1241/2007 г., с което е отменено решение № 38 от 18.09.2007 г., постановено по гр.д. № 271 по описа за 2007 г. на С. районен съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от К. Б. К. против Л. К. Б. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на недвижим имот: втори жилищен етаж от къща, построена в парцел ****пл. 528 в кв.61 по плана на гр. Б. и вместо него е постановено друго за осъждане- Л. К. Б., с адрес: гр. Б., ул.”Л” № 36 да предаде на основание чл.108 от ЗС владението на К. Б. К., с ЕГН ********** на следния недвижим имот: втори жилищен етаж от къща, състояща се от приземен етаж и два жилищни етажа, построена в парцел ****пл.528, в кв.61 по плана на гр. Б..
Недоволен от въззивното решение е касаторът Л. К. Б., представляван от адвокат Д от Софийската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване понеже явната му необоснованост е субсумиарна в нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК,освен това е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК понеже е налице противоречие с приложените решения на Върховния съд и Върховния касационен съд по отношение въпроса за придобивната давност.
Ответникът по касация К. Б. К. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение като спорът е решен по същество намира, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд-основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна-постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегия на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означа, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът сравнил отделните случаи по приложените съдебни актове, обосновал е противоречивото разрешаване по същия въпрос с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.
Представените съдебни решения касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 715 от 24.03.1975 г. по гр.д. № 236/1975 г. на І гражданско отделение на Върховния съд е свързано с приложението на чл.116, б.”б” ЗЗД.
Решение № 202 от 04.07.2003 г. по гр.д. № 592/2002 г. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд се отнася до производство по чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ във връзка с чл.67 и 79 ЗС и чл.19 ЗН.
Решение № 1* от 03.06.1996 г. по гр.д. № 2657/1995 г. на ІV гражданско отделение на Върховния съд е относимо към приложното поле на чл. 29 ЗСГ във връзка с чл.68, ал.1 и ал.2, чл.71, чл.74 и чл.79 ЗС.
Решение № 803 от 21.10.1994 г. по гр.д. № 662/1994 г. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд е постановено по дело за делба и свързано с нормите на чл.18 ЗЗД и чл.63, чл.68 и чл.79, ал.1 ЗС.
Решение № 2* от 29.10.1979 г. по гр.д. № 1103/1979 г. на І гражданско отделение на Върховния съд се отнася до приложението на чл.68, чл. 79 във връзка с чл.80, ал.1 ЗС.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допусне, поради което Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3* постановено на 25.05.2009 г. по в.гр.д. № 1241/2007 г. по описа на Софийския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: