1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
Гр. София 23.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело № 4501/2014 год.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 10.04.2014 г. по в.гр.дело № 553/2013 г. по описа на ІІ-Б въззивен състав в частта за отменяне решение от 07.11.2012 г. по гр.д.№ 53612/2009 г. по описа на СРС, 74 с-в за допускане да се извърши делба между Л. В. М., К. П. М.-З. и Г. В. К. на апартамент № 61, [населено място],[жк][жилищен адрес] етаж 11, в частта на определените квоти: 3/4 ид.ч. за К. П. М.-З. и по 1/8 ид.ч. за Л. В. М. и Г. В. К., като вместо него е постановено друго за допускане до съдебна делба на апартамент № 61, [населено място],[жк],[жилищен адрес] състоящ се от една стая, столова, кухненския бокс и обслужващи помещения със застроена площ от 55.88 кв.м., с принадлежащото избено помещение с полезна площ от 4.05 кв.м., както и 0.946% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: изток-улица,запад-коридор, север-улица, юг-апартамент 62, отгоре-ателие, отдолу-апартамент, при квоти: 4/6 ид.ч. за К. П. М.-З. с ЕГН [ЕГН] и по 1/6 ид.ч. за Л. В. М. с ЕГН [ЕГН] и Г. В. К. с ЕГН [ЕГН] .
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката К. П. М.-З. от [населено място] представлявана от адвокат Е. Г. К.-Ж., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по „правните въпроси, свързани с обезпечаването на правилното приложение на императивната материалноправна норма чрез служебно даване на указания за подлежащите на доказване факти и необохдимостта за ангажиране на съответните доказателства, включително и служебно, при положение че съдът е преценил, че дадената правна квалификация от първата инстанция на релевантното пред нея правоизменящо възражение, касаещо промяната на размера на квотите по закон, чрез увеличение по силата на настъпила частична трансформация на лично имущество, е неправилна и при положение, че е налице необоснованост на фактическите изводи, поставени въз осова на първоинстанционното решение и събирането на тези доказателства са необходими за служебното прилагане на императивната материалноправна норма”.
От ответницата по касация Л. В. М. от [населено място], представлявана от адвокат Е. Н., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Ответницата по касация Г. В. К. от Б. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, кат взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не е доказано възражението за наличието на частична трансфирмация по смисъла на чл.21, ал.2 СК /отм./ за преживялата съпруга К. М.-З. в процесния апартамент, при което делбата е допусната при посочените квоти между нея и двете дъщери. Отчетено е, че не е оборена презумпцията на чл.19, ал. 3 във връзка с ал.1 СК /отм./ относно паричния влог, който принадлежи на двамата съпрузи, независимо на чие име е внесена сумата 3285 лв. на 16.11.1990 г. /по сметка на К. М. – З./ т.е.по време на брака й с общия наследодател, след което е направен превод на сумата 4 905 лв.за закупуване на процесния апартамент като разликата представлява жилищноспестовния й влог, открит на 14.11.1973 г. със сумата 1200 лв. по партида 14/217296 в Д..
С определение № 329/31.10.2014 г. касационното производство е спряно до решаване на тълк.д.№ 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпрос № 4, на който с решение № 5/29.12.2014 г. е отговорено , че е допустимо установяване на трансформация на лично имущество на основание чл.23, ал.1 и ал.2 СК /чл.21, ал.2 СК отменен/ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи /настоящият казус е идентичен/, поради което производството следва да се възобнови.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
М. или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд-основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна, постановленията на Пленума на Върховния съд /тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата/ и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
М. или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика/нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъда променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
С оглед процесуалното поведение на страната пред въззивния съд обжалваното решение не е постановено в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 4501/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 10.04.2014 г. по в.гр.д.№ 5533/2013 г. на Софийския градски съд, ІІ-Б състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: