1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
Гр. София 30.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ТЕОДОРА НИНОВА
частно гражданско дело № 5822/2013 г.
Производство по чл.274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба срещу определение № 774 от 08.07.2013 г., постановено по ч.гр.д.№ 318/2013 г. по описа на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 177 от 27.06.2013 г. по гр.д.№ 155/2013 г. на Златоградския районен съд за прекратяване производството по делото.
Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят К. А. Д. с ЕГН [ЕГН] от З., [улица], представляван от адвокат З. С. Д., който го обжалва в срока по чл.275, ал. 1 ГПК като счита, че допустимо касационно обжалване тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата както и с практиката на Върховния касационен съд /такъв въпрос не е посочен/. Освен това твърди, че „с настоящият казус следва да бъде разгледано и упражняването на ограничено вещно право с евентуално осъдително решение ех пипс /за в бъдеще/”.
От ответника по частната касационна жалба М. К. К. с ЕГН [ЕГН] от З. [улица] постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че приложното поле на негаторния иск обхваща случаите, когато е налице противоправно посегателство или заплаха спрямо вещното право и това състояние не може да бъде преодоляно с искът по чл. 108 ЗС като всички нарушения са насочени срещу вещта и нямат личен характер. Отчетено е, че в исковата молба като действия са посочени, че се вдига шум, че се смущават строителните работници и че се отправят закани като е направен извод, че тези действия сами по себе си по никакъв начин не въздействат върху строежа и не могат да бъдат третирани като нарушаващи владението, поради което липсва годен за защита правен интерес и производството е прекратено.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1 т.1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд-основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна-постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия на същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречиво място й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правопраздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1 т. 2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях с обжалваното определение и това общо да е материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Цитираното решение от 28.03.1988 г., постановено по гр.д.№ 852/1987 г. на ІV-то гражданско отделение на Върховния съд касае различна фактическа обстановка като с него е прието, че искът по чл.109, ал.1 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост понеже собственикът може да иска пълното признаване и зачитане на това право от всички правни субекти в т.ч. и като се въздържат от действия и посегателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Смолянския окръжен съд с № 774 от 07.07.2013 г., постановено по ч.гр.д.№ 318/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: