О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 433
гр. София, 30.07.2013 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова Светлана Калинова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 3085/2013 година намери следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Ф. К. К., представляван от адвокат П. К. – Б. е подал касационна жалба срещу решение № 67 от 10.01.2013 г. по гр.д. № 2828 по описа на Пловдивския окръжен съд, 10 състав , с което е оставено в сила решение № 2163 от 29.05.2012. на Пловдивския районен съд, 12 гр.с-в по гр.д. № 2557 от 2011 г.
В касационната жалба подържа оплакване за недопустимост на исковете, за които е прието изменение в нарушение на чл.214, ал.1 ГПК тъй като едновременно е изменена обстоятелствената част на иска и неговия петитум, предявяването на насрещният иск е станало след второто заседание; решението е постановено по непредявен иск , тъй като са поискани суми за вложени материали и труд в размер на 15 753 лв. , а са присъдени суми, представляващи увеличената стойност на имота. Касатора счита, че само недобросъвестният владелец има право да получи суми за разходи за извършени подобрения, а добросъвестният владелец има право само на суми, представляващи увеличената стойност на имота.
На второ място в жалбата се инвокира оплакване за неправилност на касираното решение тъй като е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила – липса на мотиви относно факта какво качество е имал субекта при извършване на подобренията, относно законността на сградата, както и неправилно разпределение на доказателствената тежест. Решението е необосновано и противоречи на материалния закон. Намира, че са допуснати нарушенията
по чл.281, т.3 ГПК и желае отмяна на решението , отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.
Изложението на Ф. К. К. е представено допълнително към жалбата и в него касатора се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса: какво представлява увеличената стойност на имота вследствие на подобрения и съвпада ли тя с направените разходи за вложените материали или представлява пазарната стойност на имота, преценена с оглед подобренията, при определяне на увеличената стойност следва ли да се отчете незаконността на постройката и искането на собственика за нейното премахване. Поставените са и следните процесуални въпроси : допустимо ли е едновременно изменение на петитума, обстоятелствата , размера на иска, може ли съдът да се произнесе по непредявен иск с исковата молба и постъпилите към нея уточнения, кой носи доказателствената тежест за знанието и непротивопоставянето от страна на собственика при извършването на подобренията от владелеца при условията на чл.74, ал.2 ЗС.
Постъпил е отговор от К. Ф. К. и Е. Г. К. в който се изразява становището, че касационното обжалване на решението не следва да се допусне защото не са налице изискванията на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. Разгледани са подробно поставените въпроси в изложението и са изложени аргументи за тяхната неотносимост към правният спор и необоснованост на оплакванията.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Ф. К. К. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК по поставените въпроси.
В касираното решение изрично е посочено, че не се касае до изменение на исковата молба, а до уточнение на иска- чл.229, ал.2 ГПК, което е извършвано в изпълнение на указанията на съда. Този въпрос наложи извършения преглед по долу по движението на делото при което се установи, че не е налице изменение на иска , а до уточнение на исковата молба съгласно чл.229, ал.2 ГПК ГПК. Уточнение на иска се допуска с цел изясняване на спорното материално право, а не за изменението му. При уточнението, което е сторено, иска следва да се счита предявен с подаването на исковата молба- чл.229 , ал.5 ГПК. Касационно обжалване по тези въпроси, които са заявени в изложението не следва да се допуска, тъй като такова нарушение не е налице и питането е неотносимо към правния спор.
В исковата молба е посочено че страните са в родствена връзка- ищците са син и снаха , а ответника е баща и между тях е бил сключен алеаторният договор за гледане и издръжка , който е обективиран с н.а. № 137, т.29, н.д. № 7423 от 1997 г. С този договор ищците са получили в собственост 1000/4309 ид.ч. от нива, цялата от 4,309 дка, ІV категория , находяща се в землището на[жк], [населено място]” , м. “Терзиите “. Този имот е заснет в КК като ПИ с идентификатор 56874.230.68 с площ от 1000 кв.м. с предназначение: урбанизирана територия, определена за друг вид застрояване. Върху този терен е изградена триетажна, жилищна , еднофамилна сграда със застроена площ от 53 кв.м. , която е в състояние карабина с довършен първи етаж. Претендирана е увеличената стойност на имота, като е предявен частичен иск за 23 000 лв. от иск за 100 000 лв.обща стойност. Посочените са и перата , формиращи увеличената стойност 3000 лв. заплащане на труд и 20 000 лв. материали. Този иск е предявен като насрещна искова молба в производство по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане. С определение от 7.02.2011 г. по гр.д. № 11836 от 2010 г. производството е разделено и предявеният иск по чл.72 ЗС се разглежда в отделно производство. Иска е уважен като са съобразени следните факти:
С решение № КЗЗ-1 от 11.02.1999 г. е променено предназначението на земята съобразно “ДР” на ЗОЗЗ и “Глава V” ,” раздел ІV” от ППЗОЗЗ, разрешение за строеж № 40 от 3.07.2003 г. с което съгласно чл.148 ЗУТ и одобрен проект е узаконена съществуваща жилищна сграда;
С молба от 11.03.2011 г. след указания на съда е извършено уточнение от К. Ф. К., в което са посочени съответните видове строителни работи в 12 точки , при които се реализира увеличена стойност на имота.
Делото е било спряно до решаване на гр.д. № 11836 от 2010 г. на Пловдивския районен съд , 12 състав с определение от 13.05.2011 г.
Отговора по иска от страна на Ф. К. К. е получен на 5.05.2011 г. с вх. № 18059 и с него се оспорва исковата претгенция.
Договора между страните е бил развален с решение от 2.06.2011 г. по гр.д. № 11836 от 2010 г. на Пловдивския районен съд.
С молба от 25.10.2011 г. К. и Е. К. са уточнили,че в изграждането на сградата касатора е вложил 4 000 лв. лични средства. С молба от 9.12.2011 г. ищците отново са уточнили иска си като са посочили , че претендират увеличената стойност на имота, която се реализира чрез няколкото пера, посочени в молбата. Ответника също е представил отговор уточнение.
Изслушано е и заключението на в.л. И. С. Г., като са събрани и гласни доказателства. В заключението е посочено, че пазарната стойност на имота преди извършването на подобренията е 15 000 лв. , а след извършване на подобренията е 66 370 лв.
В постановеното първостепенно решение № 2163 от 29.05.2012 г. по гр.д. № 2557 от 2011 г. частичният иск е уважен за 10 000 лв. от обща сума 30 000 лв. Във въззивното решение са изложени мотиви и е препратено към чл.272 ГПК.
Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване тъй като по поставените въпроси съдът се е произнесъл в съответствие с трайната съдебна практика.
Правилно е намерил, че не се касае до изменение на иска , а до отстраняване на нередовност в исковата молба защото петитума е следвало да се приведе в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба.
Решението е постановено в съответствие с ТР 6 от 1974 г. на Пленума на ВС.
Във въззивното производство, което е инициирано с жалба на Ф. К. К. са направени същите оплаквания, които се правят и с касационната жалба за недопустимост на иска и при условията на евентуалност за неправилност на решението.
Решението е допустимо тъй като е постановено по предявеният иск, чиято квалификация се определя от въведените фактически основания- правопроизводящите факти и заевеният петитум, който е по чл.72 ЗС тъй като ищците са добросъвестни владелци- чл.70, ал.1 ЗС, което се определя от тяхната добросъвестност при сключването на сделката.
В касираното решение е прието , че ищците следва да получат сумите, с които се е увеличила цената на имота вследствие на извършените подобрения през времето докато са били негови собственици. От представеното решение се доказва ,че е развален сключеният между страните договор за гледане и издръжка по реда на чл.87 , ал.3 ЗЗД. Няма спор, че подобренията са извършени през периода когато собственици на терена са били К. Ф. К. и Е. Г. К..
В ТР № 6 от 1974 г. е посочено , че подобряването на една вещ е юридически факт извън съставните елементи на придобивното основание. То не е престация по последното и не представлява нещо „дадено“ по смисъла на чл.34 и чл.88 ЗЗД. Съгласно чл.88, ал.1 ЗЗД развалянето на договора има обратно действие, т.е. следва да се възстановят предадените насрещни престации, подобренията обаче не представляват насрещна престация, а са създадени след сключването на договора и следва да се уредят отделно. За подобрителя по един развален договор трябва да намерят приложение разпоредбите на чл.72 ЗС. Това налага създадените правоотношенията, породени от подобряването на вещта от добросъвестния владелец да бъдат възмездени със заплащане на по-голямата сума между увеличената стойност на имота и направените действителни разходи, защото това подобряване се извършва със съзнанието, че вещта е окончателно придобита на законно основание, т.е. че се правят подобрения в собствен имот. Когато договора е развален или е отменено придобивно основание, подобрителят който е бил действителен собственик следва да бъде обезщетен като добросъвестен владелец.
В решението поставените от касатора въпроси са разгледани в съответствие с тълкуването на категориите добросъвестен и недобросъвестен владелец , дадени в цитираното тълкувателно решение и макар да са допуснати някои грешки в разсъжденията, крайните изводи съответстват на константната съдебна практика.
Настоящия състав намира ,че не следва да се допусне касационна проверка на решението по поставените въпроси .
Касатора следва да заплати на К. Ф. К. и Е. Г. К. поисканите и направени в тази инстанция разноски в размер на 300 лв., представляващи заплащане на адв. Хонорар в размер на 300 лв. с договор за адвокатска защита и съдействие № 85058 от 11.04.2013 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 67 от 10.01.2013 г. по гр.д. № 2828 по описа на Пловдивския окръжен съд, 10 състав по касационната жалба на Ф. К. К. при условията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
ОСЪЖДА Ф. К. К. с ЕГН № [ЕГН] да заплати на К. Ф. К. и Е. Г. К. направените разноски в размер на 300 / триста/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: