О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1021
гр. С., 15.11.2010 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание единадесети ноември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 5/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Е. А. Ф. е подала касационна жалба срещу решение от 2.07.2009 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІв отделение по гр.д. № 2372 от 2008 г. , с което е обезсилено решение № 47 от 2005 г. по гр.д. № 3852 от 2004 г. на Софийския районен съд, 29 състав за уважаване на отрицателния установителен иск, предявен от касаторката срещу Р. Д. Х. за собствеността върху първия надпартерен етаж от сградата , находяща се в гр.София , ул. “О. П.” № 81 и на основание чл.431, ал.2 от ГПК е обезсилен н.а. № 145, т.02, рег. № 12640, н.д. № 344 от 2002 г. В касационната жалба се навеждат аргументи в подкрепа на разбирането , че иска е допустим.
Представено е изложение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК в което се подържа, че следва да се допусне касационно О. на решението по въпроса за съдържанието на правния интерес при издаден нотариален акт в полза на ответница. Цитират се решения на ВКС.
Ответникът Р. Д. Х. не е депозирал отговор.
Третото лице помагач П. Г. У. е заявил становище за недопустимостта на касационното разглеждане на решението.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касираното въззивно решение не следва да се допусне до касационно О. при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК .
Софийски градски съд е обезсилил първостепенното решение, с което е уважен отрицателният установителен иск, предявен от Е. А. Ф. срещу Р. Д. Х. за собствеността върху първия надпартерен етаж от сградата , находяща се в гр.София , ул. “О. П.” № 81 и на основание чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ е обезсилен н.а. № 145, т.02, рег. № 12640, н.д. № 344 от 2002 г. защото е приел, че липсва правен интерес от провеждането му. Посочил е че ищцата не осъществява владение на имота , поради което иска по чл.108 от Закона за собствеността би съответствал в пълен обем на нарушеното й материално право.
Настоящия състав намира, че този извод е изграден в съответствие с трайната съдебна практика , която предпоставя ,че установителният иск, включително и този с което се отрича претендираното от ответника материално право следва да бъде предявен при наличието на абсолютната процесуална предпоставка- правен интерес , което е условие за допустимостта му. В същото време в съответствие с фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на иска се извършва преценка за вида на търсената съдебна защита, която в пълен обем ще охрани застрашеното материално право. Постоянна съдебна практика е , че в случаите когато ищеца не осъществява фактическа власт върху спорната вещ ,неговите права ще бъдат цялостно защитени от осъдителния иск по чл.108 ЗС , а не иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ – чл.124, ал.1 ГПК, какъвто е и настоящия случай. В този смисъл изводите на СГС не противоречат на практиката на ВКС поради което не следва да се допусне касационна проверка на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО О. на решение от 2.07.2009 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІв отделение по гр.д. № 2372 от 2008 г. по касационната жалба на Е. А. Ф..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: