О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 225
[населено място], 11.03.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 897/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
М. И. А. и А. В. А. са подали касационна жалба срещу решение № 33 от 18.03.2010 г. по гр.д. № 431 от 2009 г. на Ямболския окръжен съд и определение от 25. 03.2010 г. , с което е отхвърлен предявеният от тях иск по чл.109 ЗС срещу С. Й. С., А. И. С. , Г. И. С. , Е. Г. С. и Г. С. А. за премахване на паянтова постройка от 35 кв.м., ползваща се за магазин и представляваща ПИ 84, кв.20 по плана на с. “Б.” , област “Я.”. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението , но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата от една страна и поради неизпълнение на указанията на предходната касационна инстанция , както и неправилно приложение на материалния закон.
В представеното изложение на М. И. А. и А. В. А. е направено искане за допускане на касационно обжалване на решението без да се посочват фактически обстоятелства , които да обуславят приложението на някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. В него е отбелязано, че въззивният съд не е изпълнил указанията на ВКС според които е следвало да отговори на спорния въпрос за придобиването на правото на собственост върху процесната постройка по давност от страна на ответника Г. И. С., починал и заместен от своите наследници С. Г. С., И. Г. С. и С. Г. С. . В изложението отново подробно се изяснява гледната точка на жалбоподателите – ищци относно тълкуването на фактите отнасящи се към възражението на ответниците за наличието на право на собственост, придобито на оригинерно основание на сградата преди договора за покупко- продажба , сключен от М. И. А. и А. В. А. за дворното място и жилищната сграда. Не са посочени процесуални или материално правни проблеми , които да обосновават касационната проверка поради наличието на противоречие с практиката на ВКС или да са довели до противоречиво им разрешаване или пък да се налага формирането на нова съдебна практика или промяна на вече съществуващата.
Ответниците С. Г. С., И. Г. С. и С. Г. С. са взели становище, в което са изразили разбиране за недопустимост на касационната проверка предвид липсата на основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците А. В. А. , Е. Е. С., С. С. К. и Г. С. А. не са депозирали отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на М. И. А. и А. В. А. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ , тъй като не са налице основанията по чл.280, ал.1, от ГПК, както и защото липсват въпроси, по тълкуването на които се налага произнасяне от касационната инстанция.
Касираното решение е постановено след отмяна на предходното въззивно решение с решение № 507 от 13.11.2009 г. по гр.д. № 1477 от 2008 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, в което са дадени указания по приложението на закона.
Ямболския окръжен съд е отхвърлил предявеният от М. И. А. и А. В. А. негаторен иск защото е намерил, че изградената на уличната регулационна линия сграда , имаща статут на търпим строеж не представлява неоснователно действие с което им се ограничава правото на собственост.Посочил е, че счита за недоказано направеното оспорване на удостоверение № Т-0589 от 9.10.2006 г. развитите съображения за наличието на условията по § 16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ съответстват на съществуващата съдебна практика. За да отхвърли негаторната претенция за премахване на изградената от ответниците незаконно / без строителни книжа/ през 1939 г. в недвижимия имот постройка-магазин със застроена площ35 кв.м., въззивният съд е приел, че се касае за строителство, което е било допустимо съобразно действащите към момента на изграждането му строителни правила и норми и съобразно нормите на ЗУТ и представлява търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ. Според окръжния съд, уважаването на негаторния иск не е обусловено единствено от незаконността на строителството, а от обективното смущаване абсолютното право на ищците. В случая е прието, че се касае за фактическо състояние, продължило повече от 70 години, което не препятства ползването на сградите и дворното място.
По изложените съображения Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 33 от 18.03.2010 г. по гр.д. № 431 от 2009 г. на Ямболския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: