О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 822
[населено място] , 23.09.2010 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Първо отделение, в закрито заседание двадесети септември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 1853/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
С. А. Х. е подал касационна жалба срещу решение от 9.04.2009 г. по гр.д. № 20091200500197 от 2009 г. на Окръжен съд,[населено място] в частта, с която е допусната делба на три броя земеделски имота в землището на[населено място] , [община], м. “Л.” и дворно място намиращо се в м. Х. на[населено място], [община] между него и сестрите му В. А. М. , Л. А. Т. и Р. А. М. при квоти по ј идеална част за всеки от тях. За останалите земеделски имоти, останали в наследство от покойния им баща А. А. Х. и баба им З. А. Х. е допусната делба между съделителите при равни квоти и решението е влязло в сила. В касационната жалба прави оплакване за неправилност на решението като намира същото за незаконосъобразно- противоречие с материалния закон и произнесено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необосновано. Заявява искане за неговата отмяна и произнасяне пред настоящата инстанция по съществото на спора.
В касационната жалба е инкорпорирано и изложение по чл.280 , ал.1 ГПК посочващо ,че са налице и трите хипотези на закона. Описаните съображения обаче касаят неправилност на съдебният акт . Едновременно с това е развита и тезата, че индивидуализацията на земеделските имоти се извършва със съставянето на протоколите по чл.18г и чл.18д от ППЗПСЗЗ , с които се уточняват границите на имотите . Касатори счита, че с тези протоколи земята е индивидуализирана и не съществува пречка за придобиването й на оригинерно основание от лицето, което осъществява фактическата власт върху нея. Цитират се решения на състави от ВКС и решения на състави от Върховния административен съд. Излага и съображения относно силата на пресъдено нещо на решение № 527 от 6.08.2005 г. по гр.д. № 1201/2004 г. като счита, че обективните и субективни предели на законната сила на това решение постановено по ревандикационен иск между същите страни за дворното място не обхващат иска за делба.
Ответниците В. А. М. , Л. А. Т. и Р. А. М. са представили отговор на касационната жалба, в което излагат подробни доводи както срещу искането за допускане на касационна проверка, така и срещу оплакванията за неправилност на решението.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,съобрази следното:
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че решението, атакувано с касационната жалба на С. А.. Х. не следва да се допусне до касационно разглеждане, тъй като сочените основания не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280 , ал.1 ГПК. Липсва поставяне на материално правен или процесуален въпрос по които касатора счита, че съдът се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС или съдилищата или за които е належащо касационно разглеждане с оглед правилното прилагане на закона или за развитието на правото.
Благоевградския окръжен съд е допуснал делба на три броя земеделски имота , които се намират в [населено място] , [община], м. “Л.” както следва: нива с площ от 2 ,461 дка с № 093025; ливада с площ от 1,464 дка представляваща имот № 093036 и ливада с площ от 0, 364 дка представляващо имот № 093041. Уважен е и иска за делба на дворно застроено място с площ от 1 288 кв.м. намиращо се в застроената част на м. Х. на[населено място], [община]. Делбата е допусната при равни квоти по ј идеална част за всеки от съделителите- низходящи на покойния А. А. Х. – поч. на 10.09.1998 г./ у-ние № 001682/2007 г./ като съда е намерил, че върху тези имоти съществува съсобственост по наследство и земеделска реституция. Отхвърлил е правопогасителните възражения на касатора за оригинерно придобиване на посочените имоти на две основания. По отношение земеделските имоти е приел, че в полза на касатора не е изтекла давността по чл.76, ал.1 ЗС, тъй като индивидуализацията е извършена[населено място] № Щ-1 от 24.06.1997 г. Наследството е открито на 10.09.1998 г. , а искът за делба е предявен на 2.08.2007 г. преди изтичането на давностният срок по чл.79, ал.1 ЗС. Допълнил е ,че реституцията е извършена с план за земеразделяне , с който са индивидуализирани имотите с нови граници. По отношение на дворното място е приел, че е налице сила на пресъдено нещо, формирана с решението, което е постановено между същите страни за същия имот по иск по чл.108 ЗС. Последното съображение , което е изказал ,че силата на пресъдено нещо се определя от спорния предмет , независимо, че индивидуализацията на недвижимата вещ може да се осъществи по различни начини.
Изложените съображения в съдебното решение кореспондират с практиката на ВКС и на съдилищата по разгледаните с него релевантни факти. Трите земеделски имота са били възстановени по ЗПСЗЗ в патримониума на техния общ наследодател през 1997 г. Възстановяването е станало с решение на административният орган , който е натоварен от закона да осъществи земеделската реституция. Решението има конститутивно действие относно обекта на възстановяване. Едва след произнасянето на ОСЗГ с окончателен акт, имота постъпва в имуществената сфера на заявилия го и от този момент е възможно да бъде придобит на деривативно или оригинерно основание. По този въпрос липсва колебание в практиката на съдилищата и произнасянето на Благоевградския окръжен съд е в съответствие с това трайно изградено разбиране. Цитираните от касатора протоколи по чл.18з и чл.18г от ППЗПСЗЗ , с които се определят границите на имотите, подлежащи за възстановяване и поименните списъци са помощни актове , които ориентират административният орган , но не представляват решения за възстановяване на земеделската земя.
В съответствие с трайната съдебна практика е възприемането на субективните и обективни предели на решението, постановено по чл.108 ЗС между същите страни и за същия имот, тъй като с него е разрешен и въпроса за наличието на съсобственост. Това решение е задължително за страните и за съдилищата.
Постановеното решение е в съответствие с практиката на ВКС и с оглед това обстоятелство не се налага допускането му до касационно разглеждане, тъй като няма да допринесе за уеднаквяването на практиката на съдилищата, нито за развитието на правото или точното прилагане на закона какъвто е смисълът на факултативното касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 9.04.2009 г. по гр.д. № 20091200500197 от 2009 г. на Окръжен съд,[населено място] по касационната жалба на С. А. Х. по чл.280, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: