О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 320
С., 06.04.2011 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 582/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Б. Й. М. е подала касационна жалба срещу решение № 285 от 16.12.2009 г. по гр.д. № 20095400500377 от 2009 г. на Окръжен съд,[населено място] , с което е оставено в сила решение № 55 от 22.06.2009 г. по гр.д. № 147 от 2008 г. на Ч. районен съд и е отхвърлен иска за делба на двадесет имота . В касационната жалба прави оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществени процесуални нарушения, при неправилно приложен материален закон и необоснованост- касационни основания по чл.281 ,т.3 ГПК. Основните доводи са за допуснати процесуални нарушения при разглеждането на делото от първостепенният съд, които са препятствали правото й на защита. М. подържа, че в отклонение от закона, Ч. районен съд е изготвил доклад по делото, който поради нейното отсъствие от съдебното заседание не й е връчил и е дал ход по същество в същото открито заседание , независимо, че тя като ищца не е могла да ангажира допълнителни доказателства. Прави оплакване , че въззивната инстанция е отказала допускането на нови доказателства , посочвайки , че непопълването на делото с доказателства се дължи на процесуалната небрежност на страната. В жалбата прави оплакване и за материална неправилност и необоснованост на съдебния акт, който са следствие от допуснатите процесуални пропуски.
Б. Й. М. е представила изложение в което подържа, че съдът се е произнесъл по релевантен за спорното право процесуален въпрос, който касае разглеждането на делото в първата инстанция и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1 , т.3 ГПК. В изложението отново прави оплакване , че съда е задължен да връчи проекто доклада на ищцата, след като в него е направена констатация, че иска за делба относно някои от заявените двадесет имота / по отношение на останалите 220 имота, представляващи части от ревири, производството е било прекратено с оглед разпоредбата на чл. 3, ал.4 от ЗВСГЗГФ/ не са налице доказателства за съсобственост. Всъщност въпроса който логически следва от направените оплаквания, преповтарящи тези в обстоятелствената част на жалбата , но не е поставен, е при какви условия е възможно въззивната инстанция да допусне нови доказателства. които ищецът е могъл да посочи в първоинстанционното производство с оглед ограничението на чл.266, ал.1 ГПК и докъде се простира служебното начало. Представя решения.
Ответниците Е. В. С. и К. О. Х. не са взели становище по депозираната касационна жалба.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на Б. Й. М. защото С. окръжен съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС, свързана с приложението на процесуалните разпоредби касаещи разглеждането на делата във възивната инстанция, предвидено в новия Гражданско процесуален кодекс. На второ място в изложението към жалбата не е формулиран въпрос, който да налага касационно разглеждане на решението.
Въззивният съд е разгледал и отхвърлил предявеният от Б. Й. М. против Е. В. С. и К. О. Х. иск за делба на двадесет броя имоти , като е приел, че за деветнадесет от тях не са представени доказателства, установяващи по категоричен начин юридическите факти за наличието на съсобственост и квотите на съделителите. Подробно в решението е посочено , че не са били налице основанията за допускане на нови доказателства, тъй като касторката –ищца не е установила, че непредставянето им се дължи на уважителна причина, т.е. не ги е депозирала защото не е могла да ги узнае, посочи и представи в първата инстанция.
Съгласно чл.269, пр.2 ГПК произнасянето на въззивният съд е ограничено от поставените във въззивната жалба въпроси , т.е. закона е предвидил произнасянето на въззивна инстанция да се рамкира от оплакванията срещу първоинстанционното решение, инвокирани в жалбата. Втората инстанция проверява служебно само валидността на решението и неговата допустимост в обжалваната част. Във въззивната жалба Б. Й. М. е направила оплакване , че проекто доклада не й е бил връчен , поради което тя не е могла своевременно да попълни делото с доказателства. Пропуска обаче да посочи , че е била редовно призована за това заседание и не се е явила, като сама без уважителни причини се е лишила от тази взможност.
В жалбата липсват доводи, че са били налице обстоятелства , които съгласно чл.266, ал.1 ГПК й дават основание да поиска от въззивната инстанция събирането на доказателства/ издаването на съдебни удостоверения/ които да са съобразени с разпоредбата на чл.266, ал.2 ГПК. Не е отчела, че във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в първоинстанционното производство. Освен това касаторката не подържа настъпването на нови обстоятелства, който да са възникнали след подаването на жалбата или пък такива , които не са били допуснати от първата инстанция, поради допуснати процесуални нарушения, а не собствено виновно поведение.
Решението не следва да се допусне до касация защото не са налице условията по чл.280, ал.1 ГПК. В случая не се налага касиране на съдебният акт с оглед точното прилагане на закона , което да цели отстраняване на противоречива съдебна практика. С жалбата не се цели актуализиране на вече съществуващата практика . Не е налице и последната хипотеза на закона , която е свързана непълнота на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 285 от 16.12.2009 г. по гр.д. № 20095400500377 от 2009 г. на Окръжен съд,[населено място] по касационната жалба на Б. Й. М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: