О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 693
София,29. 10. 2010 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 1394/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
М. Н. С. и С. Ц. С. са подали касационна жалба срещу решение от 28.05.2009 г. по гр.д. № 80 от 2009 г. на Ш. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 10.01.2009 г. по гр.д. № 492 от 2007 г. на Ш. районен съд и е уважен предявеният от Н. И. Х. и Н. И. Х. положителен установителен иск за собственост за апартамент № 4 на втория жилищен етаж , с избено помещение № 5, избено помещение № 2 и гараж № 5 , построени в УПИ VІІІ , кв.56 по плана на[населено място] с идентификатор по новия кадастрален план № 83510.659.25.5.3 за апартамента и идентификатор № 83510.659.25.5.11 за гаража. В касационната жалба навеждат доводи за неправилност поради съществено нарушение на процесуалния и материален закон и необоснованост на решението. Подържат че са станали собственици на основание чл.79, ал.2 ЗС при условията на чл.82 ЗС и чл.70 ЗС.
Касаторите са представили изложение в което подържат, че съдът се е произнесъл по релевантни за спорното право материално правни въпроси в отклонение от практиката на ВКС , но сочат факти за необоснованост и неправилност на решението. Желаят да се допусне касационна проверка на съдебният акт при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците Н. И. Х. и Н. И. Х. са депозирали отговор , в който подържат ,че касационното обжалване на решенето е недопустимо , тъй като не са налице хипотезите на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК . Освен това подържат и че жалбата е неоснователна.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на М. Н. С. и С. Ц. С. тъй като не са налице обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Ш. окръжен съд е оставил в сила първостепенното решение и е уважил предявеният от Н. И. Х. и Н. И. Х. срещу М. Н. С. и С. Ц. С. положителен установителен иск за апартамент и прилежащите избени помещения , идеални части от общите части на сградата и от дворното място , ведно с гараж защото е намерил, че правото на собственост на ищците е възникнало на оригинерно основание – строеж чрез ЖСК, а ответниците не са придобили правото на собственост върху този обект по силата на покупко- продажба и изтекла в тяхна полза придобивна петгодишна давност към която са присъединили давността на техните праводатели. Въззивният съд подробно и в съответствие с практиката на ВКС е отговорил на направените от касаторите възражения за придобиване на собствеността, посочвайки ,че лицата С. и И. С. за които е било признато, че не са станали собственици чрез ЖСК е налице съдебно решение. С това решение, което е влязло в сила е признато , че решението за приемането им за член кооператори е нищожно. По този спор се е произнесъл и ВКС с решение 5.02.2002 г. по гр.д. № 704 от 2000 г. Независимо от резултата по делото С. са продали имота на Бонка и П. П.. П. го продават на Р. К. и Д. П. , които са праводатели на касаторите по делото, т.е. в разстояние на осем години имота е препродаден три пъти . При тези данни правилно и в съответствие с практиката на ВКС съдът е приел, че не следва да се приложи разпоредбата на чл.82 ЗС. Предпоставка за присъединяване на владение по чл. 82 ЗС при частен праводател към частен приемник е да се касае до владение на чужд имот, т. е. чужд както за предходния владелец, така и за следващия го владелец. Следователно е необходимо да се осъществявал владелчески действия към които да присъединиш владение , а в случая Ш. окръжен съд изрично е подчертал , че касаторите не са осъществявали фактическа власт върху имота.
Решението се придържа към постоянната практика на ВКС по приложението на придобивната давност при условията на чл.82 от Закона за собствеността. Освен това касаторите не сочат материално правни въпроси , по които съдът се е произнесъл в противоречие с практиката , а правят оплаквания за неправилност на решението.
Тези съображения обуславят извода за липса на основания за допустимост на касационното обжалване, чиято цел е уеднаквяването на съдебната практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.05.2009 г. по гр.д. № 80 от 2009 г. на Ш. окръжен съд, по касационната жалба на М. Н. С. и С. Ц. С. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: