О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 845
[населено място] , 24.09.2010 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание четиринадесети септември , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 1597/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Р. С. П. е подала касационна жалба срещу решение № 41 от 12.03.2009 г. по гр.д. № 19 от 2009 г. на Г. окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 523 от 31.10.2008 г. по гр.д. № 469 от 2007 г. на Г. районен съд и са уважени предявените от [фирма] –[населено място] срещу касаторката искове за собственост и ревандикация на дворно място и сграда, съставляващо УПИ І-133, кв.28 по плана на с. “Б.” к.м. К. , [община].
С това решение са отхвърлени предявените при условията на главно встъпване – чл.181 ГПК/отм./ срещу [фирма] –[населено място] и Р. С. П. искове за собственост на Ѕ идеална част от имота по реда на чл.181 ГПК на К. Д. К. и К. Д. М.. Решението в тази част е влязло в сила , тъй като подадените от К. и М. касационни жалби са върнати и разпореждането за връщане е влязло в сила.
В касационната жалба се навеждат многобройни доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост , допуснати съществени нарушения на материалния закон , позовавайки се на всички основания по чл.281 т.3 ГПК. Желае отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска като се присъдят и направените разноски.
В представено отделно изложение на основанията за допустимост на касационната проверка жалбоподателката посочва, че следва да се допусне касационна проверка на решението защото е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК като намира, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материално правни въпроси в противоречие с установената в тълкувателните решения на ВКС практика и в практиката на съдилищата , както следва : допустимо ли е придобиване на правото на собственост върху имот на основание давностно владение върху идеална част от имот, който е внесен в ТКЗС и преди същия да е възстановен по реда на ЗПСЗЗ; валидна ли е разпоредителната сделка на имот, притежаван в СИО без съгласието на единият съпруг при действието на СК /ред.1968 г./ или е нищожна или относително недействителна; действителна ли е сделката с имот, обявен за национален паметник без съгласието на Н. институт за паметници на културата. Представени са цитираните в отговора решения.
Ответника [фирма] е депозирал подробен отговор , в който взема становище както по направените в жалбата оплаквания за неправилност на решението, така и по въведените аргументи за допускане на касационно обжалване на решението.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Р. С. П. не следва да се допусне до касационно разглеждане, тъй като част от сочените основания не, са релевантни за спорното правоотношение , а по останалите въззивният съд се е произнесъл в съответствие с константната практика на ВКС .
Г. окръжен съд е уважил предявените от [фирма] срещу Р. П. С. в обективно съединение установителен и ревандикационен искове за УПИ І-133, кв.28 по плана на с. “Б.” км.К., [община] с площ от 6 390 кв.м. ведно с построената едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 40кв.м. и паянтова стопанска постройка от 36 кв.м. като на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е отменил н.а. № 132, т.02, рег. № 2895, н.д. № 260 от 30.08.2006 г. За да произнесе този резултат по спорното право се е съобразил със описаната по долу фактическа обстановка, която е намерил за документално подкрепена :
С н.а. № 156, т.08, н.д. № 2217 от 1996 г. ,обективиращ договор за покупко- продажба [фирма] е придобил от Б. за земеделски кредит –АД , С. спорния имот. Б. от своя страна е станала негов собственик с н.а. № 14, т.08.н.д. № 2423 от 1995 г. с който е сключила договор за покупко продажба с физически лица. Приел е за безспорно , че ответницата- касатор Р. П. С. е осъществявала фактическа власт върху имота като се е позовавала на право на собственост , придобито на първично основание за което се е снабдила с н.а. № 132, т.02, рег. № 2895, н.д. № 260 от 30.08.2006 г. Предявявайки петиторните искове за собственост търговското дружество е било необходимо по реда на пълното и главно доказване да установи правото си на собственост , което е считало , че притежава по силата на цитираната по горе сделка , като е подържало при условията на евентуалност и първично придобиване при условията на чл.79, ал.2 ЗС.
Разглеждайки исковете на главно встъпилите лица К. Д. К. и К. Д. М. въззивният съд е отговорил на поставените в изложението въпроси , които са относими към въведените по чл.181 ГПК/отм./ спорове по които решението е влязло в сила . Становището на Г. окръжен съд кореспондира със създадената постоянна съдебна практика , която приема, че разпореждането с имот, притежаван в СИО при действието на СК/ред.1968 г./ без да е взето съгласието на единия от съпрузите е относително недействителна сделка и че на относителната недействителност може да се позове само не участвалият съпруг; извършената сделка без съгласието на И. за националния паметници на културата също е действителна сделка защото е съответна на Конституцията и защото сградата не е индивидуален паметник на културата , а е част от архитектурен резерват.
Настоящият състав споделя виждането на въззивният съд, което е в съответствие с формираната практика по исковете за собственост , че ищеца е придобил на деривативно основание спорния имот още при сключването на сделката, с която Б. му е прехвърлила мястото и сградите. Договора е действителен , притежава вещно транслативен ефект, тъй като Б. е била собственик. По тези причини е намерил предявените искове за основателни и постановил решение в съответствие с посоченото разбиране , което съответства на практиката на съдилищата.
Поставените с изложението и въпроси са неотносими към решението в частта, с която съдът се е произнесъл по първоначално предявените искове и с оглед евентуално подържаното основание за придобиване на собствеността при условията на чл.79, ал.2 ЗС. Елементите на първично придобиване в посочената материално правна хипотеза от Закона за собствеността са налице, а именно : сключена сделка при която купувача е добросъвестен и е осъществявана в продължение на пет години фактическа власт с намерение за своене /свидетелските показания установяват тези обстоятелства/ макар, че собствеността е придобита както по-горе с спомена на деривативно основание.
Не са налице основания в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на решението.
Настоящия състав не присъжда разноски защото липсват счетоводни документи, които да установяват ,че такива са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 41 от 12.03.2009 г. по гр.д. № 19 от 2009 г. на Г. окръжен съд по касационната жалба на Р. С. П. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: