О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 78
София, 01.02.2011 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 465/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
И. П. Ч. са подали касационна жалба срещу решение № 57 от 12.01.2010 г. по гр.д. № 1217 от 2009 г. на П. окръжен съд, с което е отменено решение № 25 от 26.07.2007 г. по гр.д. № 3174 от 2006 г. на Пловдивския районен съд, 10 състав и е осъден касатора да възстанови собствеността и предаде владението на недвижим имот представляващ 41,25/310 идеални части от имот № 850 , кв.18 по плана на[населено място] с площ от 310 кв.м. В жалбата се подържа, че касираното решение е порочно защото е постановено в нарушения на материалният закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. В касационната жалба подробно са описани нарушенията, които според касатора са допуснати от въззивната инстанция.
Към жалбата е представено изложение в което се подържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.1, т.3 ГПК . Считат, че решението е постановено при отклонение от трайната съдебна практика по процесуалния въпрос за приемане на фактическата обстановка по делото при цялостно, пълно и всестранно обсъждане на доказателствата . Посочват съдебни решения , в мотивите към които изрично се изразява съдебната практика по него. Доводите, които се излагат обаче касаят неправилност на решението. В тях в подробност се изтъкват закононарушенията на въззивната инстанция при обсъждането на свидетелските показания и писмените доказателства, включително протоколите за разпределение на дворните места, като изложението се припокрива с касационните оплаквания. Поставен е и материално правният въпрос за характера на владелческите действия , които обуславят придобиването на правото на собственост на оригинерно основание. По този въпрос касатора подържа, че следва да се допусне касационна проверка в хипотезата на чл.280,у ал.1, т.3 ГПК.
Ответника Д. Н. Г. е представил отговор в който изразява мнение, че доводите за неправилност на решението не биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответницата Н. Н. Г. не е взела становище по жалбата и не е депозирала отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на И. П. Ч. защото при постановяването му съдът се е съобразил със закона и защото е създадена трайна и непротиворечива практика по чл.79 , ал.1 от Закона за собствеността, която не се налага да бъде променена или актуализирана.
Въззивното решение е постановено след произнесено отменително решение № 149 от 29.04.2009 г. по гр.д. № 668 от 2008 г. на Върховния касационен съд , Четвърто отделение с което с дадени указания по приложението на закона.
В съответствие с дадените от ВКС задължителни указания въззивният съд е отговорил на поставените по делото въпроси, свързани със заявеното право на ревандикация за идеална част от имот № 850 , кв.18 по плана на[населено място] с площ от 310 кв.м. Изрично е посочено , че имот № 850 е служещ имот , а имот № 852, собственост на И. Ч. по силата на наследствено правоприемство е господстващ имот. Имот № 852 няма излаз на улица поради което ответника Ч. е преминавал повече от тридесет години през спорния имот. По силата на чл. 55 ЗС вещни права върху чужда вещ, доколкото те са предвидени в закона, могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Изводът, който следва да се направи от този текст, е, че вещно право върху чужда вещ може да съществува само ако е предвидено в закона. Нашето гражданско право не предвижда възможността за създаване сервитут за преминаване през урегулиран имот . Такова право в конкретния случая не е учредено . В същото време по делото са събрани безспорни доказателства , че още през 1972 г.- когато Х. М. е прехвърлил на праводателя на касатора П. Ч. им. пл. № 852 , който не е имал излаз на улица е допуснал ограничено ползване на съседният поземлен имот , собственост на прехвърлятеля за преминаване и съобщаване на им. пл. № 852 с улица. От този момент такова преминаване е било осъществявано. В същото време това не са представлявали владелчески действия за своене на имота с цел придобиване на право на собственост. В мотивите изрично е посочено, че следва да се прави разграничение между ползването на спорният имот с цел преминаване до имота , собственост на касатора от владелческите действия, осъществяването на които обуславят възникването на право на собственост.
Постановеното решение е съобразено с практиката на ВКС по повдигнатите въпроси поради което не се налага и неговата касационна проверка. Неговата касационна проверка няма да допринесе за създаване на нова практика по повдигнатия материално правен въпрос за фактически създаденият сервитут .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 57 от 12.01.2010 г. по гр.д. № 1217 от 2009 г. на П. окръжен съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: