1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 237
[населено място] , 16.03.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Василка Илиева
гр. дело № 974/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв.З.Д. – пълномощник на М. Д. С. , срещу решение Nо 94 от 03.02.2009 г. по въз.гр.д. Nо 687/08 г. по описа на С. окръжен съд ,с което е оставено в сила решението на С. районен съд,с което е отхвърлен предявения от касатора срещу Д. П.,Т. П.,П. П.,С. П. , В. К. и И. К. иск за делба на следните недвижими имоти:дворно място с площ от 543 кв.м.,представляващ парцел ІІІ-797 в кв.34 по плана на[населено място],ведно с построените в него къща и плевня и пет земеделски имота и е обезсилено решението на С. районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за делба на десет земеделски имота и производството по делото в тази част е прекратено .Изложени са оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се твърди , че по материалноправния въпрос касаещ възможността правото на собственост върху постройка да съществува отделно от правото на собственост върху земята,на която е изградена,с оглед начините на придобиване на собствеността и съгласно чл.63 ал.1 ЗС въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС – ПП № 5/72 год.,Р№808/72 год. на І г.о.ВС и Р№64/85 год. на І г.о.ВС.По поставения процесуалноправен въпрос за съотношението между действията на съда и действията на страната при положени от нейна страна максимални усилия да защити собствените си права счита, че е допустима касационната проверка на решението по реда на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците Д. П.,Т. П.,П. П.,С. П. , В. К. и И. К. не са взели становище по цитираната касационна жалба .
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат,а именно отхвърляне на иска за делба, въззивният съд е приел,че дворното място в[населено място] било предоставено на Д. П. от неговия баща И. П. след сключването на брака с първата му съпруга С. през 1942 год.,в което те построили находящата се и в момента къща.В периода от 1942 год. до смъртта на С. през 1964 год. е действал ЗЛС,според който всеки от съпрузите запазва имуществото си,управлението и ползването от него.Правилно е приел,че след 1951 год. в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС относно давностния срок,а не отменения Закон за давността.И тъй като не е установено по безспорен начин,че С. е владяла имота за себе си с намерението да го придобие по давност и на това основание да го е придобила в съсобственост със съпруга си и то след смъртта на бащата на съпруга й през 1949 год./с оглед останалите наследници/съдът е приел,че тя е пребивавала и ползвала наследствения имот на съпруга си като такъв,а не с намерението да го придобие по давност,каквато не е изтекла в нейна полза.Отчитайки задължителната доказателствена сила на н.а.№ 18/1975 год. съдът е приел,че общият наследодател на страните – Д. П. е станал изключителен собственик на процесния имот и валидно се е разпоредил с правото на собственост върху парцела и сградата в полза на втората си съпруга и съделител в производството – С. П.,която от своя страна валидно го е прехвърлила на съделителката В. К.-нейна дъщеря през 1993 год.Относно петте земеделски имота съдът е приел,че ищцата не е доказала твърдението си за придобиване от нейните родители в съсобственост чрез непрекъснато владение правото на собственост върху земите към момента на обобществяването им.Прието е,че дори и при установено владение върху имотите от страна на С. през периода 1942 год./сключването на гр.брак/до внасянето им в стопанството не е била изтекла предвидената 20 годишна придобивна давност по Закона за давността/отм./Имотите са внесени от нейния баща Д. П. в стопанството.За да приеме,че решението е недопустимо по отношение на останалите десет земеделски имота,съдът е взел предвид неприключилата процедура по възстановяването им и невъзможността те да бъдат индивидуализирани по граници,поради което иска за делба е преждевременно предявен.
Липсват основания за допускане на касационна проверка на решението по реда на чл.280 ал.1,т.1 ГПК тъй като съдебният акт съответства на постоянната съдебна практика,относно разделността на собствеността по отменения Закон за лицата и семейството приложим в настоящия случай.Още повече,че липсва и противоречива практика на съдилищата в тази насока.Посочената и приложена практика ,уреждаща въпроса за семейната имуществена общност по Семейния кодекс от 1968 год.е неотносима към настоящия спор,тъй като бракът между Д. и С. е прекратен със смъртта на С. през 1964 год.,т.е. преди влизане в сила на кодекса.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос.То би било налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго.Касатора не е изложил никакви доводи в тази насока,а се изчерпва единствено с твърдението,че този въпрос би възникнал и при действието на новия ГПК с оглед съотношението между преклузията на права и служебното начало,съпоставени със задълженията на ищеца по чл.127 ал.1 т.5 и ал.2 ГПК.Така формулираното бланкетно основание не е налице,а не би могло да се изведе и от изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване,които в по-голямата си част съдържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК.По тяхната основателност обаче настоящата инстанция би могла да се произнесе само ако е налице някоя от предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Съществения въпрос в случая е дали е приключила процедурата по възстановяването им,за да са налице годни за делба имоти.
Поради това касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Nо 94 от 03.02.2009 г. постановено по гр.д. Nо 687/08 г. по описа на С. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: