О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 934
С., 26.10.2010 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 1414/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
И. И. Я. е подала касационна жалба срещу решение № 37 от 12.03.2009 г. по гр.д. № 365 от 2008 г. на Габровския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 74 от 13.10.2008 г. по гр.д. № 182 от 2008 г. на Севлиевския районен съд и е отхвърлен предявеният иск за ревандикация срещу М. Н. М., В. Н. М., В. Н. М., М. К. К. – Н. и С. К. Д.. В касационната жалба прави оплаквания , че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, при неправилно приложен материален закон и е необосновано. Касаторката е представила изложение в което подържа, че съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпроса –относно установяването на правото на собственост срещу лица, сключили договор с държавата след 1960 г., не е завзет на законно основание и съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ давността не се зачита. Сочи хипотезата на чл.280, ал.1, ал.2 ГПК според която следва да се допусне касационно обжалване на решението.
Ответниците С. К. Д. и М. К. К. са представили отговор, в който посочват, че касационната проверка на решението е недопустима и неоснователна. Намират, че съдебната практика , свързана с реституцията, извършена на отчуждените по ЗОЕГПНС имоти е последователна и непротиворечива и въззивният съд се е съобразил с нея.
Останалите ответници М. Н. М., В. Н. М. и В. Н. М., не са взели становище.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на И. И. Я., тъй като не са посочени обстоятелства, които да обуславят приложението на хипотезите в чл.280, ал.1 от ГПК. Аргументите в изложението не са в предметното поле на чл.280 , ал.1 ГПК и не касаят отклонение от практиката на ВКС по съществени материално правни и процесуални въпроси или по въпроси за които се налага тълкуване на закона поради липса на предходна съдебна практика или поради необходимост тя да бъде променена.
Габровския окръжен съд е отхвърлил предявеният ревандикационен иск от И. И. Я. срещу М. Н. М., В. Н. М., В. Н. М., М. К. К. – Н. и С. К. Д. за ? идеална част от дворно място и два жилищни етажа от изградената в мястото двуетажна постройка , като дворното място съставлява парцел Х., кв.50 по плана на гр. С. защото е намерил , че не е установила правото си на собственост. И. Я. е посочила в исковата молба, че е собственик на идеална част от този имот по наследство от покойния си баща И. С. Зурев , починал на 7.06.1969 г./у-ние за наследници № 000495 от 28.03.2008 г. / , който го е притежавал в съсобственост с други три лица с н.а. № 12, т.111, рег. № 1504, н.д. № 550 от 1945 г. Ответниците са направили правопогасителното възражение , че са собственици на този имот, който са придобили от държавата със договори, сключени до 1964 г. По делото е бил представен акт за държавна собственост № 9249 от 7.02.1951 г. за одържавяване на идеалната част на И. Зурев на основание присъда от 26.04.1947 г. Към акта за държавна собственост е направена забележка ,че имота е бил конфискуван по Закона за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти. Касаторката е оспорила акта за държавна собственост, който е официален свидетелстващ документ съгласно чл.178, ал.1 ГПК. Действително към акта има направени дописвания установяващи , че имота е продаден през 1964 г., поради което неговата доказателствена сила следва да се съобрази с останалите представени по делото доказателства. Съгласно чл.193, ал.2 ГПК доказателствената тежест за оспорване истинността на акта е тежала върху касаторката и такова доказване не е било проведено . Ответниците са направили и възражение по чл.79, ал.2 ЗС, което съдилищата са обсъдили , но изрично са посочили , че приемат това възражение като допълнителен аргумент за неоснователността на иска.
Касационно обжалване на решението не следва да се допусне, тъй като не са посочени въобще материално правни или процесуални въпроси по които да е налице произнасяне, обуславящо приложението на която и да е от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. В изложението си Я. твърди, че същественият материално правен въпрос е установяването на право на собственост върху ? идеална част от претендираният имот , което представлява въведеното спорно материално право, по което се търси решение, но не представлява поставяне на въпрос, който да е решен в противоречие с формираната съдебна практика. В т.2 на изложението подържа хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК , сочейки решение № 1653 от 1999 г. на ВКС по гр.д. № 1124 от 1999 г. , което касае възстановяване на имущество, което не е отнето по законният ред. В конкретният случай обаче не сме пред посочената хипотеза, тъй като такова твърдение не е налице в исковата молба , а се подържа едва в касационната жалба. Освен това от акта за държавна собственост се установява, че имота е одържавен по Закона за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти, който беше включен в предметното поле на чл.2 от ЗВСВОНИ и впоследствие тази редакция беше обявена за противоконституционна. Не е извършено искане за промяна на присъдата съгласно чл.1а от ЗВСВОНИ. Но най- същественото в случая, е ,че имота не се намира в държавата, общините, обществените организации или техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон , а в трети физически лица и иска по чл.7 ЗВСВОНИ не е проведен.
Останалите доводи, поместени в жалбата и изложението касаят правилността на решението, но не представляват основания за допускане до касация с оглед целта на разпоредбата на чл.280 , ал.1 ГПК за уеднаквяване на практиката по поставените въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № 37 от 12.03.2009 г. по гр.д. № 365 от 2008 г. на Габровския окръжен съд по касационната жалба на И. И. Я. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: