О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 70
София, 28.01.2011 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 402/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
В. К. С. е подала касационна жалба срещу решение № 651 от 23.11.2009 г. по гр.д. № 687 от 2009 г. на Софийски окръжен съд, ГО, ІІ въззивен състав , с което е отменено решение от 2.06.2009 г. по гр.д. № 521 от 2007 г. на С. районен съд и е уважен предявеният от В. Костова С. положителен установителен иск по чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ за признаване към минал момент , че наследодателят й В. К. Б.- починал на 3.02.1977 г. е бил собственик на нива от 6 дка , находяща се в[населено място], област Софийска , м. “Кр. д.” част от която с площ от 1237 кв.м. попада в имот № 001099 , възстановен на наследниците на Н. В. Г.. В касационната жалба прави оплаквания , че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, при неправилно приложен материален закон и е необосновано- касационни иснование по чл.281 ,т.2 ГПК. Основното оплакване обаче е за недопустимост на решението, като произнесено по недопустим иск, предявен при липса на правен интерес от провеждането на положителния установителен иск за собственост към минало време- т.е. момента в който земеделската земя е внесена в ТКЗС
Касаторката е представила изложение в което подържа, че съдът се е произнесъл по релевантен за спорното право процесуален и материално правен въпрос както следва : Сложният юридически състав на придобивната давност следва ли да включи начална дата на владението върху имота и на второ място следва ли съдът да обсъди събраните гласни доказателства като посочи кои показания кредитира и кои не ? Спорът за местоположението на един имот върху земната повърхност представлява ли спор за собственост по чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ и допустим ли е такъв иск. Касаторката счита, че поставените въпроси са в предметното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и сочи решения по които са развити поставените въпроси в смисъла, който е изразила в становището. По третия поставен въпрос намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Представя съдебни решения.
Ответницата В. М. К. не е депозирала отговор и не е взела становище по жалбата.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на В. К. С. , тъй като тъй като Софийския окръжен съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС по поставените материално правен и процесуален въпроси. В мотивите си е обсъдил събраният доказателствен материал и е посочил кои от показанията на свидетелите възприема и защо.
Въззивният съд е разгледал и уважил предявеният от В. К. С. положителен установителен иск за собственост и го е квалифицирал като такъв по чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ съобразявайки се с изложените в исковата молба фактически обстоятелства. По делото е било установено, че двете страни са наследници на общия наследодател К. Б. , който е починал през 1935 г. и е оставил трима синове. Ищцата е внучка на В. К. Б. , а ответницата на брат му М. К. Б.. Спорният имот също е наследствен от К. Б. и е бил разделен между тримата братя. Изследвайки наследствените правоотношения и последващите владелчески действия върху имота на всеки от тримата наследници Софийския окръжен съд е намерил, че към датата на образуване на ТКЗС през 1958 г. всеки от братята е придобил земеделската земя , представляваща неговия дял от наследствената нива, определена между тях с неформална делба. Фактическата обстановка по делото е изградена въз основа на събрания доказателствен материал , който е обсъден макар и схематично. В този смисъл въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС по повдигнатия процесуален въпросза цялостно и пълно обсъждане на доказателствата, включително и вземане на отношение по депозираните свидетелски показания. Настоящия състав намира, че поставеният материално правен въпрос за началния момент на владелческите действия при оригинерното придобиване на имота по реда на чл.79 ЗС не е бил предмет на обсъждане в мотивите тъй като двете страни , които са в роднински връзки не спорили откога е започнало владението , тъй като началото на фактическата власт за всеки един от техните праводатели има общ момент- смъртта на общия родоначалник К. Б.. Безспорно началният момент като фактическо обстоятелство е от значение за определянето на необходимият период на осъществяваните владелчески действия, но в конкретния случай по посочената по-горе причина този въпрос подразбиращо се е приет за безспорен.
Настоящата инстанция намира за неоснователен повдигнатия въпрос за недопустимост на решението поради липса на правен интерес. Наличието на правен спор между страните относно правото на собственост върху 1237 кв.м. обуславя и правният интерес от провеждането на иска. Този интерес се определя и от разпоредбата на чл.14, ал.7а ЗПСЗЗ , която дава възможност решението на Поземлената комисия да се измени и само в частта относно адресата. Процедурата по чл.18д от ППЗСРЗЗ е на разположение при възстановяване на земите по реда на чл.13 ЗСПЗЗ.
Постановеното решение е съобразено с практиката на ВКС по повдигнатите въпроси поради което не се налага и неговата касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 651 от 23.11.2009 г. по гр.д. № 687 от 2009 г. на Софийски окръжен съд, ГО, ІІ въззивен състав .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: