Определение №786 от 40429 по гр. дело №1735/1735 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс

№ 786

[населено място] , 08.09.2010 година

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми август , две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева

като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 1735/2009 година

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
И. А. С. и Т. Г. С. са подали касационна жалба срещу решение от 3.08.2009 г. по гр.д. № 159 от 2009 г. на Окръжен съд,[населено място], с което е отменено решение от 20.12.2009 г. , постановено по гр.д. № 183 от 2008 г. на Районен съд,[населено място] и е отхвърлен иска на касаторите срещу М. П. П. и Б. П. П. за собственост върху дворно място , съставляващо УПИ VІ- 516, от кв.37 по плана на[населено място], област “М. “. Отклонено е и искането чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на н.а. № 722, т.06, рег. № 4774 , н.д. № 773 от 2007 г. В касационната жалба подържат, че решението е неправилно защото е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано.
В представеното изложение се позовавт на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК като считат , че решението следва да се допусне до касационна проверка, но излагайки съображенията си касаторите отново правят оплаквания за неправилност на съдебното решение и не сочат основания , които да са в приложното поле на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на причини , налагащи уеднаквяване на практиката по правоприложението обуславя и извода, че не следва да се допусне касационна проверка на решението. В изложението те отново навеждат доводи за необоснованост и неправилна преценка на доказателственият материал, както и за необоснованост на изводите за придобиването на имота от ответниците при условията на чл.79, ал.1 ЗС. Тези оплаквания обаче не са в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Окръжен съд, гр. “М.” е намерил за неоснователен , предявеният от касторите –ищци И. А. С. и Т. Г. С. против М. П. П. и Б. П. П. положителен установителен иска за собственост , предявен на основание чл.124, ал.1 ГПК на върху наследствено дворно място , съставляващо УПИ VІ- 516, от кв.37 по плана на[населено място], област “М. “ и не е отменил нотариалният акт, който ги легитимира като собственици защото е заключил, че ответниците са го придобили на оригинерно основание, като давностният срок е започнал да тече от 1969 г. когато между страните е сключен договор за разпределение на наследствените имоти. Този извод е направил след анализ на събраният гласен и писмен доказателствен материал.
Направеното оплакване в касационната жаллба , а и в изложението по чл.280, ал.1 ГПК касае неправилност на решението , но е неотносимо към възможността да се допусне касационна проверка с цел уеднаквяване на практиката на съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1562.02.2009 г. по гр.д. № 446 от 2008 г. на Варненския окръжен съд , Гражданско отделение по касационната жалба на М. Д. И. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top