О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 966
С., 01. 11. 2010 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 1895/2009 година установи следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
[фирма] , представлявано от изпълнителния директор Е. К. е подало касационна жалба срещу решение № 1176 от 10.08.2009 г. по гр.д. № 2135 от 2008 г. на Варненския окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 2475 от 23.07.2008 г. по гр.д. № 1330 от 2007 г. на Варненския районен съд, 21 състав и е отхвърлен иска за ревандикация срещу [фирма] , представляван от М. И. Р. за възстановяване на собствеността и предаване на владението на реална част с площ от 880, 90 кв.м. от УПИ ІІ-117, кв.15 по ЗРП на к.к. “С. С. К. и Е.”. В касационната жалба навежда доводи за неправилност поради съществено нарушение на процесуалния и материален закон и необоснованост на решението.
Дружеството касатор е представило изложение в което подържа, че съдът се е произнесъл по релевантни за спорното право материално правни въпроси в отклонение от практиката на ВКС , но сочи факти за необоснованост и неправилност на решението. Желае да се допусне касационна проверка на съдебният акт при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответника [фирма] е депозирал отговор , в който подържа ,че касационното обжалване на решението е недопустимо , тъй като не са налице хипотезите на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК . Освен това подържа и че жалбата е неоснователна.
Третото лице помагач [фирма] също е представил отговор, в който подържа тезата за недопустимост на касационно обжалване предвид липсата на основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на [фирма] тъй като не са налице обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Варненския окръжен съд е отхвърлил предявеният иск от [фирма] за ревандикация срещу [фирма] , представлявано от М. И. Р. за възстановяване на собствеността и предаване на владението на реална част с площ от 880, 90 кв.м. от УПИ ІІ-117, кв.15 по ЗРП на к.к. [фирма] защото е намерил , че липсват доказателства този имот да е бил включен в баланса на търговското дружество към датата на преобразуването му. Варненския окръжен съд е посочил, че споделя тезата на касатора, че по силата на чл.17а от ЗППДОБ/отм./ държавното имущество, което се намира в баланса на преобразуващото се предприятие се трансформира в частна държавна собственост на търговското дружество. Изрично е обяснил обаче , че фактическият състав на това преобразуване не е бил доказан от ищеца по реда на пълното и главно доказване. Намерил е основание за отхвърляне на иска в липсата на доказателствено установяване на правото на собственост от страна на ищеца, а не поради правна теза, която да не е в съответствие с практиката на съдилищата.
Решението се придържа към постоянната практика на ВКС по преобразуване на предприятията в търговски дружества с държавно участие, по въпроса за правоприемството при разделянето на едно предприятие на две търговски дружества , но изрично подчертава, че позитивно доказване на юридическите факти не е проведено.
Неоспорима и постоянна съдебна практика е че в иска по чл.108 ЗС е необходимо по реда на пълното и главно доказване от страна на ищеца да се установи правото на собственост , осъществяваната фактическа власт от страна на ответника и последният от своя страна носи доказателствената тежест за установяване на възражението за наличие на правно основание за осъществяваната фактическа власт. Касатора в изложението си прави оплакване за неправилност на решението като основно акцентира върху задължението на ответника не вземайки предвид , че предявявайки иска за ревандикация следва да го докаже.
И. разбиране в решението кореспондира с трайната съдебна практика и нейната промяна не се налага.
Тези съображения обуславят извода за липса на основания за допустимост на касационното обжалване, чиято цел е уеднаквяването на съдебната практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1176 от 10.08.2009 г. по гр.д. № 2135 от 2008 г. на Варненския окръжен съд по касационната жалба на [фирма] .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: