3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1168
С., 10.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 602 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. С. Д., Ю. П. Д. и М. П. Д. – всички от[населено място], чрез процесуалния им представител адв. П. Б., против въззивното решение без номер от 19 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 1157 по описа на С. градски съд за 2007 г., с което е отменено решение без номер от 15 май 2006 г., постановено по гр.д. № 8414 по описа на районния съд в[населено място] за 2004 г. и вместо него предявените искове от П. Г. Д., заменен от касаторите като негови наследници в хода на производството, за отмяна на незаконно уволнение и за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение, са отхвърлени.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, защото не е установено по съответния ред нарушаване на трудовите задължения от страна на П. Д. – няма категорични доказателства, че присвояването на процесния кондензоотделител е извършено през време на работния ден от Д. и че той го владее; разминават се номерата, с които вещта е индивидуализирана; разпитаните по делото свидетели не пресъздават свои впечатления, а се позовават на технически средства за наблюдение; не е ясно чии са охранителните камери и дали служителите на работодателя са уведомени за наблюдението чрез тях; дисциплинарното наказание е наложено за изчезнало имущество на друг субект, а не на работодателя; вещта не е намерена в служебното помещение на Д.; оптичният диск не е приет като веществено доказателство по делото и по него не може да се извършва оглед; огледът не е извършен по правилата на чл. 162 ГПК – страните не са били призовани за него; възпроизведените на хартия фотоснимки не съдържат данни с доказателствена стойност; на ищеца не е била предоставена възможност да даде обяснения във връзка с видеозаписа. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че съдът на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК следва да даде отговор на въпроса има ли доказателствена стойност видеозапис при установяване на нарушение на трудовата дисциплина и на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК на въпроса по приложението на чл. 162 ГПК (отм.) във връзка с правилата за допускане на такова доказателствено средство. По втория въпрос се представя решение на окръжен съд.
Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител адв. Х. Х., в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане до касационен контрол, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че записът от видеокамерите и свидетелските показания са косвени доказателства, но ищецът не е формулирал своя версия за това какво е носил в ръцете си според заснетото от видеокамерите, поради което може да се направи единствения извод, че ищецът е отнел движимата вещ от владението на работодателя; налице е тежко нарушение на трудовата дисциплина, представляващо злоупотреба с доверието на работодателя; спазена е процедурата по налагане на наказанието; фактите са доказани със свидетелски показания и съдебна експертиза, възпроизвеждащи показания от видеозапис, поради което те трябва да се квалифицират като косвени, но не и като негодни доказателствени средства.
Допускането до касационен контрол се търси по второто и третото основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, който е е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Първият правен въпрос е от значение за изхода на разглежданото дело и е обусловил разрешението по спора. По него на настоящия състав на ВКС не е известна съдебна практика, поради което разглеждането му следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Вторият поставен процесуалноправен въпрос е значим по принцип, но представеното от касатора съдебно решение – № 557 от 12 октомври 2009 г. по гр.д. № 530 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2009 г., не установява наличие на противоречиво разрешаване по него. От друга страна самото съдебно решение е представено без заверка за влизането му в сила, поради което по смисъла на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 3, то не обосновава наличието на такава противоречива практика.
За касационното разглеждане касаторите не дължат държавна такса по силата на чл. 359 ГПК.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 19 декември 2008 г., постановено по гр.д. № 1157 по описа на С. градски съд за 2007 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: