О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№997
София,08.11.2010 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на първи ноември , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 253/2010 година установи следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
С. Т. М. е подал касационна жалба срещу решение № 434 от 30.06.2009 г. по гр.д. № 398 от 2009 г. на Добричкия окръжен съд , в частта с която е оставено в сила решение № 12 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 419 от 2007 г. на Балчишкия районен съд за допускане на делбата. В касационната жалба навежда доводи за неправилност , поради противоречие с процесуалния и материален закон.
В жалбата е инкорпорирано изложение, в което се подържа, че по релевантния за спорното право въпрос, посочен в жалбата както следва: “основание ли е да се приеме, че е налице симулация относно вида на сделката в случаите на формално възмездно прехвърляне на право на собственост по цена по- ниска от стойността на имота, извършено от пълномощник, който договаря сам със себе си , в случаите когато с пълномощното той е овластен да прехвърли собствеността на имота по избран от него начин и да получи насрещната престация и липсва изхождащи от упълномощителя доказателства за получена такава”. По този въпрос касатора С. Т. М. счита, че следва да се допусне касационна проверка на съдебният акт в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Представя съдебни решения.
Ответника Й. Т. Л. е депозирала отговор, излагайки от своя страна съображения за липса на основания за касация на решението.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на С. Т. М. тъй като не са налице обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Добричкия окръжен съд е допуснал да се извърши делба на наследствените имоти на С. Т. М. и Й. Т. Л. , за които наследството е открито на 7.02.1986 г. със смъртта на тяхната майка Ж. К. М. и с реституирането им с решение № 28К02 от 17.08.1999 г. Ответницата е направила правопогасително възражение за съсобственост при квоти различни от тези, определени в чл.5, ал.1 от Закона за наследството, защото с н.а. № 52, т.08, рег. № 5089 , н.д. № 1180 от 2006 г. баща им Т. С. М. , също наследник на съпругата си при условията на чл.9, ал.1 ЗН е прехвърлил своя наследствен дял на дъщеря си Й. Л.. Делбата на посочените имоти е допусната при квоти 1/3 идеална част за С. Т. М. и 2/3 ид.ч. за Й. Т. Л. . С касираното въззивно решение е отменено решението само за нива с площ от 1 000 дка, представляваща ПИ № 39459.23.24 по кадастралната карта на с. Кранево като делбата е допусната при равни квоти за С. Т. М. и за сестра му Й. Т. Л.. В тази част решението не е атакувано.
При постановяване на решението, въззивният съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС при приложението на чл.17, ал.1 ЗЗД. В съответствие с практиката е посочил, че липсват доказателства, извършените възмездни сделки – продажби на идеални части от наследствените имоти от баща на дъщеря да прикриват дарения, поради което са нищожни.
Поставеният от С. М. материално правен въпрос съдържа няколко подвъпроса, по които е формирана трайна съдебна практика , която не се налага да бъде променяна.Законово допустимо е договаряне сам със себе си, ако такива права са представени с пълномощното-чл.38, ал.1 ЗЗД, какъвто е настоящия случай. Това договаряне сам със себе си не налага еднозначен извод, че обективираната воля в нотариалният акт е симулативна в частта за цената. Липсата на доказателства за отчетна сделка също не води до извода ,че прехвърлянето е безвъзмездно . Касатора не е установил по реда на пълното и главно доказване, че сключената продажба с цитираният нотариален акт е симулативна, т.е. доказателствената тежест за установяване на симулацията е тежала върху него и след като не е установил това обстоятелство правилно е прието,че сделката е продажба и имотите са прехвърлени възмездно.
Тези съображения обуславят извода за липса на основания за допустимост на касационното обжалване, чиято цел е уеднаквяването на съдебната практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 434 от 30.06.2009 г. по гр.д. № 398 от 2009 г. на Добричкия окръжен съд по касационната жалба на С. Т. М. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: