О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София 21.01.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари , две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Любка Андонова
Като изслуша докладваното от съдията Арсова ч.гр.дело № 653/2012 година
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Н. М. Н., представляван от адвокат Н. Х. М. е подал частна касационна жалба срещу определение № 10432 от 26. 06.2010 г. по в.ч. гр.д. № 6065 от 2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила определение от 12.04.2010 г. по гр.д. № 3298 от 2010 г. на Софийски районен съд, 34 състав за прекратяване на производството по предявените от жалбоподателя в обективно и субективно съединение искове по ЗОДОВ , чл.45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД против Държавата, Прокуратурата на РБ, К. Н. М., Р. Л. Д., Д. Д. П. и Д. Д. К.. В жалбата се излагат съображения за неправилност на определението поради допуснати нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на относимите материалноправни норми.
Представено е изложение по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите : съществува ли разлика между процесуалната легитимация и материално правната легитимация на страните; какви са предпоставките за прилагане на правната норма за “функционален имунитет” и този въпрос относим ли е към допустимостта на иска или отговора следва да бъде даден в решението по същество; допустимо ли е първоинстанционният съд да освобождава някого от гражданска отговорност без да е разгледано делото и без да е събрал необходимите доказателства за функционален имунитет; допустимо ли е с мотива за прилагане на понятието “функционален имунитет “да се нарушава чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз и да се лишава ищеца от правото му на публичен съдебен процес и на ефективни правни средства за защита пред съд; длъжен ли е Българския съд , съобразно принципа на примат на Правото на ЕС да приложи правната норма на чл.47, ал.1 и ал.2 от Х. за основните свободи в ЕС и провеждането на публичен справедлив процес на независим и безпристрастен съд; правните норми на чл.47 от Х. на ЕС дерогират ли правните норми на националното законодателство; при противоречие между чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧ и българското национално право , българския съд да изпълни поетите задължения по ратифицираните от него международни договори и ЕКЗПЧОС; допустимо ли е при предявяване на иск на основание чл.13 от ЕКЗПЧОС при който е ангажирана гаранционно обезпечителната отговорност на държавата за извършен деликт от лица, на които са предоставени властнически функции да се черпят псевдоаргументи от ЗОДОВ. С представеното изложение частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване обосновава с наличието на основанията по чл.280 , ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответницата Р. Д. е депозирала отговор по частната касационна жалба, в който е изразила становище за недопустимост на касационното обжалване предвид съответствието на съдебният акт на приложимите процесуални и материално правни норми.
Ответниците Държавата, Прокуратурата на РБ, К. Н. М., Д. Д. П. и Д. Д. К. не са взели становище.
Върховния касационен съд, Първо отделение като разгледа представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намери за установено следното от правна и фактическа страна:
Частната касационна жалба е процесуално допустима защото е подадена в законният едноседмичен срок от съобщаването, от надлежна страна, срещу съдебен акт , който е неблагоприятен за нея. Атакуваното определение е от категорията на актовете по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл.280 , ал.1 ГПК.
Настоящия състав намира обаче , че жалбата не следва да се допусне до касационно обжалване по поставените въпроси при условията на чл.280, ал.1 ГПК тъй като не са налице условията необходими за допускане на факултативна касационна проверка.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК предпоставя противоречие в практиката на съдилищата по влезли в сила съдебни актове, което в случая не се констатира.
Не се установява и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Не са налице релевантни процесуалноправни и материално правни въпроси, които да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото поради което да е налице необходимост от произнасяне от ВКС поради липсата на задължителна за съдилищата практика по поставените въпроси и нуждата от тълкуване на приложените правни норми по нов за националното право институт защото по ЗОДОВ и по непозволеното увреждане, уредено със ЗЗД съществува обилна и трайна практика на съдилищата, която при постановяването на касираният съдебен акт е съобразена. Или решаващия извод на съда не е свързан, както неправилно счита касатора с изискванията въобще на процесуалния закон, а с конкретни липсващи основания за субстанциране на претенциите. За да е налице основание по чл.280 , ал.1, т.3 ГПК, то следва приложимата норма, обусловила решаващият извод на съда да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. С оглед разгледаното разбиране на основанието по чл.280, ал.1 ,т.3 ГПК частният жалбоподател не е изложил доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, както и формулираните въпроси не са относими към изискването за допустимост на предявените претенции. Във всички случаи правилата на вътрешното право следва да се прилагат в хармония с чл.6 и чл.13 от ЕКЗПЧОС, което обаче не изключва императивното задължение на съда за проверка на допустимостта на исковите претенции.
С касираният съдебен акт, Софийски градски съд е потвърдил определението на СРС за прекратяване на производството по предявените искове ,споделяйки изводите на първостепенният съд за недопустимост на производството. Този извод е съобразен с трайната съдебна практика , в която въпросите относно допустимостта и основателността на предявените искове са изяснени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10432 от 26. 06.2010 г. по в.ч. гр.д. № 6065 от 2010 г. на Софийски градски съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: