О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 199
гр.София,16.04.2013 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание девети април , две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Любка Андонова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 857/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Р. Д. Н., Ц. Т. Ц. и Г. Р. П. са подали касационна жалба срещу решение от 1.08.2012 г. по гр.д. № 6482 от 2012 г. на Софийски градски съд, ІV”г” въззивен състав, с което е отменено решение от 14.01.2010 г. по гр.д. № 10907 от 2008 г. на СРС, 24 състав и е уважен отрицателният установителен иск за собственост на нива с площ от 1 830 кв.м. , находяща се в землището на [населено място],[жк], им. пл. № …., г.л. №… от КП на [населено място] , предявен от К. Ж. С., Й. С. Н. , Е. Н. В. , И. С. Н., С. Г. С., Д. Г. Н. срещу Р. Д. Н. , Ц. Т. Ц. и Г. Р. П. и З. Ц. П.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност по всички основания по чл.281, т.3 ГПК, като основно се подържа нарушение на материалния закон . Р. Д. Н., Ц. Т. Ц. и Г. Р. П. желаят атакуваното решение да се отмени и да се постанови ново решение , с което да се отхвърли предявеният отрицателен установителен иск и да им се присъдят направените разноски.
Представено е изложение на основанията за допускане на касационна проверка като се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: приложим ли е чл.5, ал.2 ЗВСОНИ в случаите когато права върху земеделският имот претендират две групи лица , когато и двете групи са заявили възстановяване на имота и основават собствеността си на права които те или техните наследодатели са притежавали преди образуването на ТКЗС и ДЗС и приложим ли е същия текст по отношение на приключили с решение административни производства за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ ; допустимо ли е придобиването на имот , собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ с изтичането на петгодишния давностен срок по чл.79, ал.2 ЗС от влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ или необходимият за това срок е винаги десет годишен съгласно чл.79, ал.1 ЗС; има ли валидно решение на ПК ако то е подписано от председател, секретар и четен брой членове и следва ли да се прави разлика между състава на ПК и състав на ПК, който е постановил решението; възможно ли е фактическо владение на едно лице да бъде прекъснато или смутено с издаването на документ за собствеността на същия имот на името на друго лице; завеждането на отрицателен установителен иск води ли до спиране на изтичането на придобивната давност и тази давност прекъсва ли се ако искът бъде уважен и ответникът по иска се е позовал на придобивна давност в своя защита. Представени са съдебни решения.
Ответниците К. Ж. С., Й. С. Н. , Е. Н. В. , И. С. Н., Д. Г. Н. са депозирали отговор , в който изразяват становище за недопустимост на факултативното касационно обжалване поради липсата на основанията , посочени в чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от това се навеждат доводи отнасящи се до правилността на решението относно изводите за основателност на иска – липсата на валидно административно решение и недоказване на направеното възражение за придобиване на имота по давност.
Ответницата С. Г. С. не се взела становище.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че решението на Софийски градски съд, атакувано с касационната жалба на Р. Д. Н., Ц. Т. Ц. и Г. Р. П. следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите за приложението на чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ и тези засягащи придобивната давност с оглед приетото междувременно решение по ТР № 10 от 2013 г. на ОСГК на ВКС. По въпроса за валидността на административният акт- решение на ПК определен от броя на членовете подписали протокола следва да се допусне касационна проверка при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като са налице противоречиви решения на съдилищата.
Софийски градски съд е постановил решение по съществото на спора след решение № 953 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 795 от 2011 г. на ВКС , 2 г.о. , с което е отменено предходното въззивно решение, слагащо край на съдебното производство .
С касираното решение е прието, че предявяването на отрицателен установителен иск за собствеността върху нива с площ от 1 830 кв.м. , находяща се в землището на [населено място],[жк], им. пл. № …., г.л. №…… от КП на [населено място] от К. Ж. С., Й. С. Н. , Е. Н. В. , И. С. Н., С. Г. С., Д. Г. Н. срещу Р. Д. Н. , Ц. Т. Ц. и Г. Р. П. и З. Ц. П. е допустимо , тъй като е налице правен интерес от провеждането на иск по чл.124, ал.1 ГПК, който е съзрян в съществуващата трайна съдебна практика на ВКС. За да стигне до извода за основателност на иска, въззивният съд е обсъдил процедурата по възстановяване на имота в полза на двете страни разглеждайки представените документи по двете преписки на Поземлената комисия. Намерил е, че ответниците не са станали собственици по земеделска реституция , тъй като решението на ПК №….. от …… г.е нищожно защото административният орган е бил с незаконен състав. На второ място е посочил, че ответниците не са станали собственици и на оригинерно основание , тъй като давността по чл.79, ал.1 от Закона за собствеността не е изтекла считано от 3.05.2001 г. когато с решение № 150 е възстановена същата земя в полза на ищците. По този начин и двете правопогасителни възражения на ответниците касатори са били отхвърлени и предявеният иск е намерен за основателен.
Настоящия състав намира, че е необходимо решението да бъде допуснато до касационна проверка по поставените въпроси, които са релевантни за спорното правоотношение и които са намерили различно разрешение от това, което е посочено в трайната съдебна практика на ВКС .
С приетия Гражданско процесуален кодекс се въведе факултативно касационно обжалване , чиято цел е уеднаквяване на практиката на съдилищата. За да се допусне касационно разглеждане е необходимо касаторите да посочат въпроси , по които считат ,че въззивният съд се е отклонил от трайната съдебна практика или пък ,че по тези въпроси са постановени противоречиви решения . Последната хипотеза при която се допуска касация е когато разглеждането на делото в тази инстанция ще допринесе за развитието на правото или за точното приложение на закона. В конкретния случай касаторите са поставили въпроси, които се в хипотезите на т.1 и т.2 от посочените текстове поради което следва да се допусне касационно обжалване.
Касторите следва да внесат държавна такса съгласно чл. 18, ал.1, т.2 от Тарифата за държавните такси , събирани по ГПК от съдилищата в размер на по 25 лв. всеки един от тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 1.08.2012 г. по гр.д. № 6482 от 2012 г. на Софийски градски съд, ІV”г” въззивен състав по касационната жалба на Р. Д. Н., Ц. Т. Ц. и Г. Р. П. при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
УКАЗВА в едноседмичен срок от съобщението Р. Д. Н., Ц. Т. Ц. и Г. Р. П. да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 25 лв. всеки и да представят съответния счетоводен документ.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито заседание след внасяне на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: