О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 269,
гр. София, 20.05.2013 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Любка Андонова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 895 по описа за 2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Д. К. Б. е подала касационна жалба срещу решение № 4884 от 04.07.2012 год. по гр.д. 16187 по описа за 2011 г. Софийски градски съд, възивен състав, с което потвърдено решение от 3.09.2011 г. по гр.д. № 3849 от 2004 г. на Софийския районен съд , 79 състав, с което е извършено тълкуване на решение на решение от 13.03.2007 г. , постановено по същото дело н смисъл , че дял І-ви, обособен като апартамент №….., [населено място], [улица], № …. , ет.1 включва и мазе. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението като се подържат основанията по чл.281, т.3 ГПК, а именно доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения на чл.194, ал.2 ГПК/отм./ и необоснованост. Към касационната жалба е представено изложение , което е назовано “молба” като е поставен въпросът допустимо ли е тълкуване на решение, чийто диспозитив съответства изцяло на петитума на исковата молба . Вторият въпрос е допустимо ли е при тълкуването на решението да се промени резултата . Тези въпроси са поставени с оглед допускането на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.21, т.3 ГПК , тъй като липсва произнасяне по тях от състави на ВКС и не са изрично уредени в закона.
Ответницата М. К. Б. е представила отговор на касационната жалба, в който подържа, че не следва да се допуска касационна проверка на решението на СГС, с което е оставено в сила първостепенното решение.
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в срока по чл.281 ГПК, по отношение на нея не се прилага разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
Въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, защото не са налице основанията посочени в текста, а именно да е необходимо промяна на съдебната практика или да се налага с оглед правилното приложение на закона.
Между страните няма спор, че с решение от 13.03.2007 год. е извършена делба по реда на чл. 292 ГПК /отм./ на съсобствения между страните имот, представляващ апартамент, който е бил приет за поделяем. На основание чл. 203 ЗУТ от Главният архитект на [населено място], район „Т.” е одобрен проект за разделянето му и обособяването на два апартамента- апартамент с площ от 46,20 кв.м. и аппартамент от 96,80 кв.м. Приложен е и архитектурен проект одобрен с решение по протокол №… от ….. г. от главния архитект на района, върху който е положен подписа на районния съдия. В решението от 13.03.2007 год. по гр.д. № 3849 от 2004 г. на СРС, 79-ти състав е извършено разпределение на дяловете съгласно одобрения архитектурен проект. Този проект представлява неразделна част от решението и в дял І от него се съдържа спорното мазе. От самото решение е ясно, че мазето е прилежащо към апартамента от този дял. В случая се поставя въпроса необходимо ли е тълкуване на решението и кога то е допустимо. Разпоредбата на чл. 194 ГПК /отм/. се възпроизвежда в новия чл. 251 ал.1, 2 ГПК. И в двата процесуални закона не се посочва какви са хипотезите, при които следва да се допусне тълкуването. Но теорията приема, че това са случаите, при които същества спор относно съдържанието на диспозитива на решението предизвикан от неяснота при изразяването на действителната воля на съда. Законът предвижда, че тълкуването е недопустимо само ако решението е изпълнено т.е. само когато е предоставена престацията, която е определена с него. В конкретния случай, не сме изправени пред тази хипотеза, защото преустройството на апартамента в два самостоятелни обекта, не включва преустройството на избеното помещение, което изцяло е предоставено в дял първи. С допуснатото тълкуване, волеизявлението на съда създава яснота относно обстоятелството, че това избено помещение прилежи към апартамента от 46, 20 кв.м.както е посочено в мотивите на решението. С атакуваното решение не е допуснато пререшаването на правния спор, а е внесена яснота в неговия диспозитив , в частта с която се описват помещенията, включени в този дял, формиран след разделянето на апартамента при условията на чл.203 ЗУТ. По повдигнатите от касаторката въпроси липсва неяснота или противоречие в съдебната практика, поради което и допускането да касационно обжалване на решението не е необходимо.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 4884/04.07.2012 год. по гр.д. 16187 по описа за 2011 год. СГС, възивен състав, с което е допуснато тълкуване на решение от 13.03.2007 по гр.д. 3849/2004 год. СРС 79- ти състав при условията на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: