2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1100
Гр. София 08. 12. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ :КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор изслуша докладваното
от съдията /председател/ ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело № 513/2010 г
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 175 от 29.12.2009 г. на Б. окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 469/2009 г., с което е
– обезсилено решение № 195/23.02.2004 г. по гр.д.№ 141/2002 г. по описа на Н. районен съд, поправено с решение № 90/29.06.2005 г. и с решение № 27/30.04.2009 г., в частта, с която е отменен нот.акт № 31, том. I, per. № 337, нот.д.№ 66/1999 г. на нотариус с район на действие НРС;
Отменено е решение № 195/23.02.2004 г. по гр.д.№ 141/2002 г. по описа на Н. районен съд, поправено с решение № 90/29.06.2005 г. и с решение № 27/30.04.2009 г., в частта, с която е прекратено производството по делото спрямо Министерството на образованието и науката.
Оставя в сила решение № 195/23.02.2004 г. по гр.д.№ 141/2002 г. по описа на Н. районен съд, поправено с решение № 90/29.06.2005 г. и с решение № 27/30.04.2009 г. в останалата част за отхвърляне предявения от Л. И. Ч. ЕГН [ЕГН], Т. И. С. ЕГН [ЕГН], К. Х. Й. ЕГН [ЕГН], С. Д. Й. ЕГН [ЕГН], и Г. Д. П. ЕГН [ЕГН] всички със съдебен адрес[населено място], ул.“А.“ № 8а против Национален център за ученически отдих, туризъм и спорт[населено място] иск да бъдат осъдени да предадат владението върху нива от 5 дка в строителните граници на[населено място] в местността „Ю.“ /Юр./, представляваща имот пл. № 59 по кадастралния план на местността изработен през 1931 г., при граници: път, Ч. море, имот пл. №519 и имот пл. № 550, като неоснователен.
Недоволен от въззивното решение е касаторът Г. Д. П. от[населено място], представлявана от адвокат К. С. Л. от Старозагорската адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал. 1, т. 1-3 ГПК тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси във връзка с обхвата на силата на пресъдено него на решенията в противоречие с практиката на Върховния касационен съд-прилага съдебни решения.
Ответниците по касация В. И. П., А. И. Ч., двамата от[населено място], Б. област, Т. И. С., К. Х. Й., С. Д. Й., тримата от[населено място], Министерство на образованието и науката не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесният имот попада в границите на изграден пионерски лагер – мероприятие по смисъла на чл. 106 ЗСПЗЗ с изградени две сгради с алеи и озеленяване като е без значение дали застрояването е законно с оглед предвиждането – на посочената законова разпоредба. Взето е предвид, че не следва да се прилага нормата на чл.10, ал. 7 ЗСПЗЗ тъй като не се касае за индивидуално строителство, за да се изследва законност на постройките. Направен е извод, че имотът е незаконосъобразно възстановен на ищците от ПК чрез реституционно административно производство те не се легитимират като негови собственици, за да се уважи иска с правна квалификация чл.108 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното решение намира, че касационната жалба е допустима.
Касационното обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени- процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Решение № 33 от 3.2.1999 г. по гр.д.№ 461/1998 г. на 5-членен състав се отнася до приложението на чл.224 ГПК /отм./, че не е основателен иска за собственост срещу лицата, на които по надлежния ред е възстановена собствеността върху отчужден по благоустройствените закони имот, след като по възстановяването се е произнесъл съдът по друго дело; Решение № 581 от 19.3.1991 г. по гр.д.№ 1821/1990 г. на II гражданско отделение е свързано с иск за отмяна на дарение по чл.227, б.”б” ЗЗД във връзка с чл. 220 ГПК /отм/, че е недопустимо районен съд да обсъжда законосъобразността на влязло в сила решение на друг районен съд и да го обявява за нищожно, като постановено в нарушение на закона.
Останалите решения са на Върховния административен съд, ІV г.о отделение : № 3151 от 2.4.2003 г. по адм. д. № 9948/2002 г. и № 6518 от 25.6.2007 г. по адм. д. № 4460/2007 г. и недопустимо обсъждането им в настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Б. окръжен съд, постановено под № 175 на 29.12.2009 г. по в.гр.д.№ 469/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: