1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
гр. София, 06.07.2011 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 385 по описа за 2010 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 вр. чл. 274 ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. М. Ц.-М., чрез пълномощника й адв. Л. Г., срещу определение № V-1045/08.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1120/2010 г. , по описа на Бургаски окръжен съд, пети граждански въззивен състав, в частта му, в която е оставена без разглеждане въззивната й жалба относно искането за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново такова, с което да се прогласи нищожността или унищожаемостта на сделките, извършени с нот.актове № 81/2006 г. и № 66/2008 г. на нотариус С. А., относно процесните 1/3 ид.ч. от бивш У. V-2 кв. 1 по плана на [населено място] и въззивното производство е прекратено в тази му част.
С частната жалба се иска отмяна на процесното определение в атакуваната му част като неправилно и незаконосъобразно, по изложените в нея съображения.
Ответниците по частната жалба – Я. К. Б., Д. Г. В. и Д. И. П., не са депозирали писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивния съд е оставил без разглеждане въззивната жалба на частната жалбоподателка, с която се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, прогласяващо нищожността или унищожаемостта на сделките, извършени с нот.актове № 81/2006 г. и № 66/2008 г. на нотариус С. А., относно процесните 1/3 ид.ч. от бивш У. V-2 кв. 1 по плана на [населено място] и е прекратил въззивното производство в тази му част.За да постанови този резултат е приел, че първоначалната искова молба е била нередовна и същата в хода на производството не е била уточнена по отношение искането за прогласяване недействителността на титула за собственост – нот.акт № 81/2006 г., а първоинстанционния съд е обсъдил и се е произнесъл с решението си единствено по иска с правно основание чл. 108 ЗС относно реална част от процесния недвижим имот. С оглед на това е приел, че подадената въззивна жалба, в посочената й част, е недопустима.
С първоначалната си искова молба частната жалбоподателка е предявила срещу ответницата Я. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху реална част от процесния недвижим имот, представляващ 1/3 ид.ч. от същия. В петитума на исковата молба освен това, е посочено, че се иска и отмяна на нот.акт № 81/2006 г. на нотариус С. А., като незаконосъобразно издаден, за прехвърляне на цялата площ на ответницата или същият да бъде изменен относно размера на прехвърлената собственост на имота, като изрично бъде постановено, че се касае за частта в северната част на имота, където се намират изградените сгради или се прогласи нищожността на този нотариален акт, предвид неговото съдържание. С молба от 02.12.2008 г. Ц.-М. е поискала привличането като ответници и на лицата Я. К. Б., Д. Г. В. и Д. И. П., на които първоначалната ответница по делото е прехвърлила с нот.акт № 66/2008 г., отмяната на който тя е поискала като незаконосъобразен или прогласяването му за нищожен, съобразно молба-уточнение от 11.02.2009 г. В изготвения и приет по делото от първоинстанционния съд доклад по чл. 146 ГПК, по който страните не са направили възражение, е посочено, че предмет на делото е иск с правно основание чл. 108 ЗС и с искане за отмяна на посочените по-горе нот.актове на основание чл. 537 ал. 2 ГПК. Именно в този смисъл е и постановеното първоинстанционно решение, в мотивите на което Несебърски районен съд е обсъдил единствено искът по чл. 108 ЗС и искането по чл. 537 ал. 2 ГПК, съобразно изхода на предявения иск, а в диспозитива на решението се съдържа единствено отхвърлителен диспозитив по предявения ревандикационен иск.
На първо място, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е бил сезиран с нередовна искова молба. Освен предявеният с нея ревандикационен иск, безспорно е направено и искане за отмяна на нот.акт № 81/2006 г. или неговото изменение на основание чл. 537 ал. 2 ГПК, както и иск за прогласяване нищожността на материализираната в него сделка, без обаче по този иск да са изложени фактически твърдения, а и районният съд не е дал указания на ищцата за отстраняване на тези нередовности, евентуално указания за внасяне на дължимата държавна такса и вписване на исковата молба.
Не така стои въпроса с иска за прогласяване нищожността на материализираната в нот.акт № 66/2008 г. сделка, въведен в производството с молбата-уточнение от 11.02.2009 г. В последната като основание за искането, което може да се извлече от самото съдържание на молбата, е посочено, че прехвърлителката по сделката е „продала имот, който е чужда собственост”. По този иск обаче, нито е била събрана дължимата държавна такса, нито исковата молба е била вписана.
В изготвения и приет от районния съд доклад по делото по чл. 146 ГПК, по който частната жалбоподателка не е имала възражения, изрично е посочено, че предмет на делото са искове с правно основание чл. 108 ЗС, както и искания по чл. 537 ал.2 ГПК, за отмяна или изменение на процесните два нот.акта. Едва във въззивната си жалба ищцата е поискала отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените искове по чл. 108 ЗС, както и да бъде прогласена нищожността на материализираните в двата нот.акт правни сделки или същите да бъдат унищожени, каквито искове не са били предявявани пред първоинстанционния съд.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба в съответната й част е недопустима. От една страна, Ц.-М. не е предявявала искове за унищожаване на материализираните в съответните нот.актове сделки, поради което същите не са били предмет на производството.Следователно недопустимо е да се иска отмяна на първоинстанционното решение на това основание и постановяването на ново такова, по искове, които по същество се предявяват за първи път едва пред въззивната инстанция.
От друга страна, по отношение на исковете за прогласяване нищожността на материализираните в същите нот.актове сделки, които са били въведени в производството по съответния ред, т.е. те са били част от спорния предмет на същото, макар и със съответните нередовности, които не са били отстранени, липсва произнасяне на първоинстанционния съд, поради което единственият път за защита на ищцата в тази хипотеза е иницииране на производство по чл. 250 ГПК за допълване на постановеното решение. Частната жалбоподателка обаче, не е направила това в съответния преклузивен срок по ал. 1 на визирания член, като дори от съдържанието на въззивната й жалба не може да се извлече индиция за това. Същата направо е поискала отмяна на решението и постановяването на ново такова, с произнасяне за първи път по целия спорен предмет от въззивната инстанция, което е недопустимо.
Следователно, единственият път за защита на ищцата – частна-жалбоподателка, в случая, е предявяването наново на исковете за нищожност на материализираните в двата нотариална акта правни сделки.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № V-1045/08.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 1120/2010 г., по описа на Бургаски окръжен съд, пети граждански въззивен състав, в частта му, в която е оставена без разглеждане въззивната жалба на М. М. Ц.-М., в частта й, с която се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново такова, с което да се прогласи нищожността или унищожаемостта на сделките, извършени с нот.актове №№ 81/2006 г. и 66/2008 г. на нотариус С. А., относно процесните 1/3 ид.ч. от бивш У. V-2 кв. 1 по плана на [населено място], а въззивното производство по в.гр.д. № 1120/2010 г. на БОС е прекратено в тази му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: